Живка БалтаджиеваZhivka BaltadzhievaБОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯВсе по-свързани, пърхащи
...
Живка Балтаджиева
Zhivka Baltadzhieva
БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ
Все по-свързани, пърхащи
над собствените си рани
и тези, които сами нанасяме.
Все по-свързани и загрижени
някой да не ни докосне,
най-вече с поглед.
Все по-свързани, все по
към мравките. Накъде ли дълбаем
в тази плоска Вселена?
Незабелижими
и [нима] несъществуващи
многомилиони залутани.
В града?
В природата?
В небесата?
Ад?
В самата себе си не се намирам.
DIVINA COMEDIA
Cada vez más conectados, pululando
entre nuestras heridas
y las que asestamos nosotros.
Cada vez más conectados y más ocupados
en que nos toque nadie,
y menos con la mirada.
Cada vez más conectados, más
hacia las hormigas. ¿Hacia dónde excavamos
en el universo plano?
Invisibles
y [¿acaso?] inexistentes
multimillones de perdidos.
¿En la ciudad?
¿En el campo?
¿En el cielo?
¿Infierno?
No me encuentro en mí misma.
DIVINE COMEDY
Each day strongly connected, whirling
over our own wounds
and the ones, which we inflict.
More and more connected and more concerned
that nobody touches us,
especially not with their glance.
More and more connected, more
toward the ants. Which way are we digging
in this flat universe?
Unseen
And [perhaps?] inexistent
Manymillions of bewildered.
In the city?
In the nature?
In the skies?
Hell?
I cannot find myself in me.
ОДИСЕЙ
Спящ ме довлякоха
на брега на Итака,
само тяло инертно.
Първо
не ме познаха.
И после никой не ме попита
нищо.
Убих претендентите.
Вече
не трябва да плувам през бурите.
Не е нужно повече да се измислям.
Да измислям.
Да бъда
друг.
Да бъда.
Ни дори аз сънувам
Одисей.
Сбъдна се
моето бягство
в реалността.
ULISES
A la playa de Ítaca
me trajeron dormido,
un cuerpo inerte sólo.
Primero
no me reconocieron
y después nadie me preguntó
nada.
He matado a los pretendientes.
Y más
no tengo que navegar.
No tengo que inventarme.
No tengo que inventar nada.
No tengo que ser
otro.
No tengo que ser.
Ni siquiera yo
sueño con Odisseo.
Mi fuga
a lo real
se ha cumplido.
ULYSSES
In my sleep I was brought
to Ithaca\'s shore,
a motionless body alone.
At first
nobody knew me.
And then nobody asked
nothing.
I killed the suitors.
And no longer
I have to sail through storms.
No longer I have to invent myself.
To invent anything.
To be someone else.
I don\'t have to be.
Not even I
dream about
Ulysses.
My escape
into reality
is completed.
* * *
Подробностите са най-важното.
Писмото, забравено в джоба, неразчетимо
след като е преминало през пералнята,
погледът, който отминах без внимание,
гласът на неизреченото, дъхът на полето трептящо
в светкавични отзиви,
всекидневното единствено лице на майка, която си отиде.
Подробностите са което обичаме.
Все по-малко остават в света цивилизован.
Индустрия, несметни количества от все същото.
И ни капка друго. Мислех портрета
на изнемощялото малко пръстче на лявата ти ръка
в музея на най-интимните ми спомени,
но ще репродуцират моят ум и сърцето ми
и не зная къде да те съхраня.
* * *
Los pormenores son lo más importante.
Una carta olvidada en el bolsillo e ilegible
después de pasar por la lavadora,
la mirada en la que no me he fijado,
la voz de lo no dicho, el aliento del campo temblando
en resonancias momentáneas,
el cotidiano y único rostro de mi madre que se ha ido.
Los pormenores son lo amado.
Cada vez quedan menos en este mundo civilizado.
Industria, grandes cantidades de lo mismo.
Y ni gota de lo otro. Pensaba el retrato
del exánime dedo meñique de tu mano izquierda
en el museo de mis más íntimos recuerdos,
pero reproducirán mi mente y mi corazón huidizo
y no sé dónde protegerte.
* * *
The details are the most important.
The letter in the pocket, forgotten and unreadable
after laundry and tumble dry,
the gaze I looked through, and passed by,
the voice of the unuttered,
the breath of a field, shaking in instant reactions,
the everyday, and only, face of my mother, who is gone.
The details are what we love.
There are fewer and fewer of them in this civilized word.
Industries, huge amounts of the same nothing.
And not a drop of the other. I was thinking the portrait
of the exhausted little finger of your left hand
in the museum of my most intimate memories,
But someone will reproduce my mind, my heart too,
And I don\'t know where to shield you.
biografia:
Zhivka Baltadzhieva
Nace en Sofia, Bulgaria, 1947.Ha publicado varios libros de poesía y sus obras han sido galardonada con importantes premios nacionales, traducidas a varios idiomas e incluidas en numerosas antologías de poesía búlgara. Escribe en búlgaro y español. Desde hace 25 años vive y trabaja en España.
baltadzhieva@yahoo.es
English 
Spanish
