Станка Бонева

е философ и филолог; живее и работи във Варна, България. Родена е на 9 юли в гр. Стара Загора. Прописва късно. Лауреат от Първия поетичен конкурс "Христо Фотев". Има една първа и четири втори награди, редица поощрения и отличия от национални литературни конкурси. Публикува във вестници и електронни издания. Нейни творби са включени в два алманаха, една CD антология, няколко сборника и арткалендар. Член е на редакционната колегия на вестник „КИЛ (Култура, Изкуство, Литература). Книги: "Оттатък" (2008-2009) и съвместна стихосбирка с още шест поетеси - "Червилото на Пегас" (2007). Подготвя за печат нова книга.

Любовна   лирика

В един сборник

те  са  на  съседни страници;

когато затвориш  книгата,

стихотворенията  им се целуват.

===

Гора на лятото

Зелена ниша.  Бели придихания
и  няколко пътеки към небето
между дърветата, по дланите разстлани,
които можеха да приютят лицето  ми.

Сълзи - смола, роса и песъчинки
крепят света отвън, а той се  рони,
пътува към очите на снежинките,
които зимата ще налепи по клоните.

Но има време дотогава.  Стисвам лятото,
преди да отлети като  хвърчило.
Един конец от него ще се мята
в ръцете ми, докато имам сили.

----

Отстояване на  празното  пространство

Барут
по миглите на  слънцето,

черешови остатъци
върху костилката,
заседнала
в ребрата,
презрян прашец -
утеха
за пчелата
щях да съм,
ако останех.

Довиждане
до нови разстояния,
сближени от
пропусната целувка,
преплетени  чрез
отчуждени думи,
втъкани в пауза:
безсилие
от обич.

Тогава името ми е
концертна зала.
Празна.

------

Катино  сокаче

Тук
вишната се казва  Ралица, а котките  си  нямат име.
През  август почва листопад:
светлинен, пурпурен
и зимен.
Земята шарен зной преде, тъче от здравец одеало
за трескавото си щурче, което стене полудяло.
Под керемидена луна до късно свети ням прозорец.
С тъга от охлюви денят мълчи и той. Пещта говори
как чака снежния брътвеж на родни хали през комина.

А аз  очаквам ново лято, което пак насам да мине.

------

Някой, когото мога да обичам

Той
не се  опитва да ме променя.
Чува погледа,
вижда думите
и чете кожата  ми.

Харесва неугледния ми нос
и всичките мои нокти.

Той, той, все той
никога не замества моето име
с имената на други жени.

Не ме разхожда между звездите,
само хваща ръката ми навреме.

Седим на тесния плаж,
опрели гърбове.
Той
чете вестник,
аз
решавам судоку.
Говорим си
чрез  скърцащите  песъчинки
помежду ни.

-----

Картина с облак и чаша

Зазидаха очите ми в картина
вътре
заковаха и ръцете ми -
да подпират света

плитката ми придържа
портрета за гвоздея
рамка е  кожата ми

нямам  нос, кръст, колена

устните ми са в ниското
сърцето
нависоко виси
на стара каишка

за да не бъде портрет
добавиха  чаша -
заприлича малкo на натюрморт

за да не бъде натюрморт
добавиха облак -
но и на пейзаж не прилича

сложиха надпис "не се продава" -
така се прави
с непродаваемите картини