Kristin Dimitrova

 

A Visit to the Clockmaker

 

I crossed the street

to enter a secret shop

where hundreds of hands grind time.

 

Charted small faces leave aside their arguments

about missing moments and start

ticking reproachfully, peep

out of three walls with shelves.

Two alarm clocks

ponderously hurdle the minutes.

A grandfather clock with a pendulum necktie

shows me the way.

A sunbeam

inscribes on the counter

its own vision of accuracy.

Down there, the clockmaker

is tinkering with the open intestines

of a disbatteried body.

 

His door rang its bell.

 

‘A new timepiece?’

I dislike giving false hope

so I said ‘A new chain, please.’

 

Then thought The one who will manage to slice

                        time into amazingly thin straps

                        and thus make good use of life

                        will be the happiest of us all.

 

The clockmaker raised his gaze

and would not agree.

 

 

На гости у часовникаря

 

 

Пресякох улицата

до тайното магазинче отсреща,

където стотици стрелки мелят времето.

 

Разграфените личица се откъсват от споровете си

за пропуснати мигове и със самото ми влизане

цъкат критично. Надничат от три

стени с етажерки.

Два будилника тромаво прескачат минутите.

Стенен часовник с махало и вратовръзка

ми показва верния път.

Върху тезгяха

слънчев лъч изписва

своето виждане за точността. Под него

часовникарят

човърка отворения корем

на телце без батерия.

 

Вратата ритва камбанката.

 

- Нов часовник?

Не, не обичам да давам излишни надежди

и казах: “Нова каишка, моля”.

 

После си помислих:             Най-щастлив ще е онзи

който успее да среже времето

на изумително тънки ивици

и с тях уплътни живота си.

 

Часовникарят вдигна очи

и не беше съгласен.

 

Buddhism for Every Day

 

 

They say, when the pupil is ready,

the teacher will come.

Long did I wait for him to come,

and then became a teacher myself.

Now I come before the pupils,

and they are not ready.

 

Будизъм за всеки ден

 

 

Казват, че когато ученикът е готов,

учителят сам се появява.

Чаках, чаках да се появи учителят

и накрая сама станах учител.

Сега аз се появявам на учениците,

а те не са готови.

 

The Night when the Earth Was Infested by

Fulfilled Wishes

 

 

Now I feel easy

because I expect nothing.

The roughly polished glass

of the North Sea

is far off, yet through

a roundabout way

reaching the equator.

Africa (blue nomads

among men-eating sands)

a week ago

lent its back to a Leonid shower:

stars fell

piercing through hot and cold

atmospheric layers

and people in countries

with unclouded skies

made wishes.

The papers say that in China

a falling star killed a man.

I think I know

what he wished.

It is possible.

 

Нощта, в която земята беше нападната от сбъднати желания

 

 

Сега съм спокойна,

защото не очаквам нищо.

Зле полираното стъкло

на северното море е далече,

далече, и по заобиколен път

се влива в екватора.

Африка, сини номади

сред човекоядните пясъци, преди седмица

подложи гърба си на Леонидите.

От небето падаха

звезди, пробиваха

топли и студени

въздушни пластове

и хората, в страните,

където нямаше облаци,

си пожелаваха нещо.

Четох, че в Китай

една падаща звезда убила човек.

Мисля, че знам какво си е пожелал.

Възможно е.

 

Sometimes it is Not Important Who Sings

 

 

During the concert, between

Iron Men and Bark at the Moon

the music kicked out at faces

of screaming kids,

rock veterans with thinning muscles

bashed their gray ponytails, teenage girls

 

riding on the shoulders of their jumping boyfriends

waved overheated lighters.

The stadium sang, sounding like an attempt

to run down the Hubble Telescope with the chorus,

and then Tanya, beer in hand, observed

that summer is good in itself,

 

and today it’s even breezy. She

repeated it three times, shouting.

Up in the sky an airplane

was passing over us. I wished

I were in it, sitting by the window.

I was flying over the stadium, I saw

 

the violet spotlights, I could even see

myself on the steps with my beer half-empty,

and I told myself I would really like

to be in my place.

This picture

had no sound.

 

Понякога не е важно кой пее

 

 

На концерта между

“Железни мъже” и “Лай по луната”

музиката биеше шутове

в лицата на разревалите се хлапета,

рок-ветерани с изтънели мускули

тръскаха посивели опашки, тийнейджърки

 

върху раменете на подскачащите си приятели

размахваха прегрели запалки.

Стадионът пееше, звучеше като опит

да се догони телескопа “Хъбъл” с припева,

и тогава Таня, с бира в ръка, отбеляза,

че лятото е хубаво само по себе си,

 

а днес е дори прохладно. Наложи се

да го каже на три пъти, с крясъци.

Горе в небето един самолет

ни подминаваше. Дощя ми се

да съм вътре, на седалка до прозореца.

Летях над стадиона, виждах долу

 

лилавите му прожектори, видях дори

себе си на стъпалата, с недопитата бира,

и направо си казах, че

искам да съм на мое място.

Тази картина

нямаше звук.

 

Beliefs

 

 

Old people say that whenever

someone lights a cigarette from a candle

a sailor dies.

 

Among sailors, I suppose,

there is a belief that when they shave

in an odd direction, an academic dies.

 

And they try not to shave.

The point is that we think

about each other.

 

 

Поверия

 

 

Съществува поверие, че когато

някой запали цигара от свещ,

един моряк умира.

 

Предполагам, сред моряците съществува

поверие, че когато се бръснат накриво,

един филолог умира. И гледат

 

да не се бръснат.

Важното е

когато мислим един за друг.

 

 

My Life in Squares

Like a chess-player who plays with
both the white and the black pieces,
I have been attacking myself
for a long while.
At each turn of the chessboard

I defend myself against enemy bishops.
The knight’s horses snort, stamping their feet,
and when they jump, their hoofs
pierce through chest bones.
The queen is laughing at me.

Today the white one.
Tomorrow the black one.
I hear her while I think
over my next move.
Some people end

this kind of game
with an inevitable victory.
I get upset,
kick down the chessboard
and storm out of the room.

Then I ponder over my loss and see
that it was so damn unfair.

from My Life in Squares [forthcoming from Smokestack Books, 2010]

МОЯТ ЖИВОТ НА КВАДРАТИ

Като шахматист, който играе
с черните и белите фигури
едновременно, аз отдавна
нападам себе си.
При всяко завъртане на дъската

се отбранявам срещу вражески офицери.
Конете пръхтят, тъпчат на място,
а скочат ли, пробиват с копито
гръдния кош.
Царицата ми се присмива.

Днес бялата.
Утре черната.
Чувам я, докато мисля
над следващия си ход.
Някои хора приключват

този вид шах
с неизбежна победа.
А аз се разстройвам,
бутам дъската,
напускам стаята.

После обмислям загубата и виждам,
че е било адски несправедливо.

Reading for the Road

At his hotel destination he clutched
a glowing glass of cognac among unfamiliar hills
for the time being. The receptionist girl
sucked him in through her thick glasses
and handed him a notepad. Sir,
there is a message for you
from your wife.
Thank you, I haven’t got a wife,
but when I find one,
I’ll read it.

from My Life in Squares [forthcoming from Smokestack Books, 2010]


ЧЕТИВО ЗА ИЗ ПЪТ

В хотела, до който бе стигнал, стискаше
светеща чаша коняк сред непознати хълмове
временно. Момичето от рецепцията
го всмука през лупестите си очила
и подаде бележник. Господине,
има съобщение за вас
от жена ви.
Благодаря, нямам жена,
но когато намеря такава,
ще го прочета.

About the Origin of Species

From the extraterrestrial parasites,
who suck people dry from the inside
and rule the world by
the levers of their hands,
through the clones with souls
to the bat-human hybrid,

I follow the news about the Martians,
waiting for an invasion.
‘Afraid they might leave you
behind, huh?’ my mother throws in.

Shut up, Mum, I don’t expect
even you to know anything.

They all drug them unconscious.

from My Life in Squares [forthcoming from Smokestack Books, 2010]


ЗА ПРОИЗХОДА НА ВИДОВЕТЕ

От извънземните паразити,
които изсмукват отвътре хората
и управляват света през
ръчките на ръцете им,
през клонингите с души
до човека-прилеп

аз следя новините за марсианците.
Чакам нашествие.
- Да не би да мине
без тебе – подмята майка ми.

Мълчи, майко, дори от теб
не очаквам да знаеш нещо.

Те всички ги упояват.

Passing by the City of Sort

Because we didn’t buy lottery tickets,
we missed our chance to rule the world.
Our bus takes us away through the mountains
while we chew over the omission.
The ticket money is poisoning our pockets.

Maya: They said in a film that if you
don’t buy a 200 euro dress,
you become richer by 200 euro.

I: In New York I took a look at the
Chrysler Building but it was a no deal.
Not at this price!

Maya: You’ve saved your money. They
tried to sell me the Louvre
but no, sir, I was not buying.

I: Why, I refused an offer for Taj Mahal
complete with North India. So what am I doing
with all this money now?

If you stop before buying the world,
you will be infinitely rich.

If you buy it, you become a beggar.

If you are like Maya and me on the bus
at least you have plans.

from My Life in Squares [forthcoming from Smokestack Books, 2010]


ОТМИНАВАМЕ ГРАД СОРТ

Не си купихме билети от лотарията
и изтървахме шанса си да владеем света.
Автобусът ни отвежда през планините,
докато осмисляме пропуска.
Парите за билет ни горчат в джобовете.

Мая: В един филм казаха, че
ако не си купиш рокля за 200 евро,
оставаш по-богата с 200 евро.

Аз: Гледах в Ню Йорк сградата на Крайслер
и реших да не си я купувам.
Не и на тая цена!

Мая: Запазила си си парите. А мен
ме гониха да ми продават Лувъра.
Как ли пък не.

Аз: А аз отказах Тадж Махал,
заедно с цяла Северна Индия. И сега,
какво да правя с тия пари?

Ако се спреш преди да купиш света,
ще си безкрайно богат.

Ако го купиш, оставаш просяк.

Ако си като нас с Мая в автобуса,
поне имаш планове.


BIOGRAFÍA:
Kristin Dimitrova is the author of nine books of poetry, three books of prose and two screenplays in co-authorship with the directors. Her poetry collections include Jacob\'s Thirteenth Child [1992]; A Face Under the Ice, [1997]; Closed Figures [1998]; Faces with Twisted Tongues [1998]; Talisman Repairs [2001]; Kristin Dimitrova: Selected Poems in Greek, Bulgarian and English, [2002], transl. into Greek by Panos Stathoyannis; The People with the Lanterns [2003]; The Cardplayer’s Morning [2008]. A Visit to the Clockmaker [2005], transl. into English by Gregory O’Donoghue, was published by Southword Editions, Cork, Ireland. Her new poetry book is My Life in Squares [forthcoming from Smokestack Books, 2010]
Her novel Sabazuis [2007] won one of the most important Bulgarian literary awards Hristo G. Danov [fiction category, 2008]. Kristin Dimitrova is also the winner of five national poetry-of-the-year awards and one of the Union of Bulgarian Translators [2004] for The Anagram, a selection of John Donne’s poetry into Bulgarian.
Poems and short stories by Kristin Dimitrova have been published in anthologies and literary journals in 22 countries and translated into 19 languages.
Kristin Dimitrova [1963] was born in Sofia. Graduated in English and American Studies from the Sofia University, she now works there as an assistant professor there. In the period 2004-2006 she was an editor of Art Trud, the weekly supplement for arts and culture of the Trud Daily. Between Sept. 2007 and Jan. 2008 she was a columnist for the Klasa Daily.

Кристин Димитрова е автор на девет книги с поезия и три с белетристика, както и на два киносценария в съавторство с режисьорите им. Най-новата й стихосбирка е “Сутринта на картоиграча” [2008]. “На гости у часовникаря” в превод на Грегъри О’Донъхю бе издадена в Ирландия [2005]. Романът й “Сабазий” спечели конкурс за българско участие в проекта “Митовете” и наградата “Христо Г. Данов” за художествена литература [2008]. Стихове и разкази от Кристин Димитрова са публикувани в антологии и периодични издания в 22 държави на 19 езика.

kristindim@hotmail.com