СНЕЖАНА ИВАНОВАОТДАЛЕЧдалнините не са крадцине можеш ли да ги осъ ...
СНЕЖАНА ИВАНОВА
ОТДАЛЕЧ
далнините не са крадци
не можеш ли да ги осъдиш
не приласкавай черния пясък
из който синът ти се обикаля мъж
не приласкавай
светът има едно начало
любовта: от край до край
не приютявай съня в черупка
не знаеш ли да я разрушиш
не приютявай
вятърът ти съгради къща
но помниш ли къде заспа
не се страхувай да изпишеш името
на отречения си баща
не се страхувай
дорде човекът погребе робството
народът опя свободата
ВОДИЦИ
вятър вие в ушите на мъртвите
вятър вие
звяр проплаква в моминската долница
мъж проплаква
Бог разхвърля сено в снеговете
глад разхвърля
мама склапя очите на своята
още жива
майка
МАНУСКРИПТ
живях ли
в къщата на четирите вятъра
пазачите се разпознаха
смъртни братя
да бях летописец
щях да помня
мастилото с цвят на вълча кръв
перото ствол на небесна мандала
да бях воин
щях да помня
кръвта на рицаря живо мастило
мечът в сянката на героя
да бях лечител
щях да помня
черната чума на черната пепел
сияйните девичи гробове
да бях монах
щях да помня
кой пръв прокле кръвта си
кой пръв полази стълпа
каквото писах
отнесе го вятърът
в пясъка
мидите катурват къща
ЛЮБОВ
не мога да повярвам
че някога срещнах
Мъжът
който си изгуби очите
не мога да повярвам
че го обичах
ветровете летяха
драконови криле
а го обичах
дъждовете се ронеха
сълзи на Ищар
а го обичах
земята разпукваше
женски цвят
а го обичах
къде потъна този мъж
с изгубените очи
нима сънува
обятията на нелюбените си жени
прокобите на разлюбените си жени
низвергнатата им скръб
и лудост
не искам да помня
не искам да зная
и го обичам
там където
знахарките хвърлят плач
на новородения ни син
тук където
майките жалят
погребаните си синове
с песен
ПРЕДИ ДА ПОРАСНА
ножът козиняса
в сънищата на скопците
и замириса на мъж
дядо отсече голямата дюля
върху момината сълза
а сълзата ми пусна филизи
чак до ноздрите
до венците
замириса на мъж
откъде да знам
как се опва ножът
гологлав и разгърден
как се люшва кръвта
сред дим на съчки
и босилек
замирисва на мъж
откъде да знам
що за студ по Гергьовден
ANIMA MUNDI
El no recuerda
en que vida nos encontramos
las callejas secretas en las que
susurrabamos abrazados
fueron dehesa
mientras descansaba la carnerada
cuando las silfides lo arrebataron
ya no me hacen brincar
los quejidos espinosos de la fiebre
ya no puedo pronunciar las palabras
de su lengua muerta
hacer sonar el silbo
delmovimiento de las alas
las curvas de la consternación
no puede cantar los arrullos
de la lechuza que era su madastra
ya no puedo pisar las callejas secretas
que alla fueron dehesa
en aquella vida en la cual
una vez nos encontramos
yo era la madre que velaba
pero aùn no sabia
que el espasmo de amor
es sueňo reencarnado
en un cuerpo dual
EL PUENTE
entre la costilla arcilosa
o la costilla flotada
el puente espia
oscuridad dentro de sus ojos abrasadoros
la oscuridad blanca bajo la pestaňa derecha
la oscuridad negra bajo la pestaňa izquierda
Atlas desplaza las vertebras del deseo
ser Dios de tres fuegos
el fuego blanco abrazando el nube
el fuego amarillo abrazando dla lluvia
entre la hacha o el tòcon
el fuego negro despedaza el puente
llevando a las orillas de luz
los monstruos de la sangre
fracturazon las vertebras del deseo
ser Retendor el salvador
en la oscuridad casta
el crepusculo diurno sobre
la costilla arcilosa
el crepusculo nocturno sobre
la costilla flotada
Inalcanzables
tu me has edificado como un puente
al borde de las casas estrelladas
y yo aùn estoy dormiendo
en el seno de una brasa
SOLEDAD
cuantas vidas
dentro de los ojos aflogisticos
de vieja
detràs de las trancas podridas
una paloma se quedo
rompiendo espejas
te ahuyentaré paloma
te ahuyentaré
susurra la anciana
muerde la carcoma
las ratas se ahitan de sobra
las llamas del fuego queman la leche negra
el fuego se quedo ciego
te arrancaré demonio
te arrancaré
maldice la carantoňa
se suena los dedos brujescos
clava sus ojos
sobre los cadaveros de sus hijos
la ceniza cae como la nieve
la tierra sube sobre el techo
tiene prisa la madre paloma
de sembrar una flor
Biografía:
Snezhana Ivanova.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
на Снежана Иванова
Родена на 17.12.1958 г. в с. Паскалевец, Великотърновско. Автор на книгите: „Вторият живот“ [поезия, Профиздат, С., 1990], „Клинописи“ [поезия, „Елпис“, В. Търново, 1991], „Той“ [поезия, „Елпис“, 1993], „Убежища“ [поезия, „Елпис“, 1994], „Адамови хроники“ [есета, „ПАН-ВТ“, 1997], „Нощта на Брахма“ [поезия, „Свободно поетическо общество“, С., 1998], „Праг зад вратата“ [поезия, „Рал-Колобър“, С., 2001], „Преображенията на Избраника“ [есета, „Фабер“, 2003]., „Отдалеч“/поезия, Фабер, 2004/, „Излизане от Тулча“/поезия, Астарта, 2006/, „Преодоляване на страха“ /поезия, Жанет 45, 2009г/.
Превела е на български „Тибетско евангелие“ [УИ „Св. Климент Охридски“, С., 1998] и „Три апокрифа“ – Евангелие от Иаков, брат Господен; Евангелие от Петър; Апокрифен Апокалипсис [„ПАН-ВТ“, 2000]. Нейни творби са представяни в Университета в Гьотеборг – Швеция, немското Интернет-списание „Литеос“, сборника „Бунтове. Изблици. Преломи“ [изд. „Трафо“, Берлин, 2000], френското списание „Брев“ [Breves, № 58, „Ателие дю Ге“, 1999].
Член на Сдружение на български писатели.
Живее във Велико Търново, работи в Регионалния исторически музей.
Адрес за кореспонденция: 5000 Велико Търново, ул. „Стефан Мокрев“ № 7, вх. В, ет. 1; тел. 062/67-32-70;
e-mail:
snejiv@abv.bg
English 
Spanish
