КЕРКА ХУБЕНОВА

ДУШАТА САМО С ВЯТЪРА ГОВОРИ

Душата ми е като зад решетка.
С лъчи от слънце и от лед е клетката.
И с вятъра понякога говори:
Той е накъдрен с милион глаголи.
А дългите му пътища обгръщат:
Екватора и Гринуич, и къщите...,
и Стоунхендж, и Еверест, Таити...;
морето Средиземно, Атлантикът;
и Арктика, Чукотка и Камчатка...,
Родопите, Монголия със шатрите...,
Сиера Мадре, Мачу Пикчу, Мусалла...;
Египет, пирамидите по сушата...;
Маханади, Нира и Ганг... в реките
на Индия - душата ми изтича!

…Душата ми чрез вятъра се моли.
По йероглифите му тича чисто гола.
И модулира тайните на изтока
върху духа ми - за да се пречисти.

Прехвърля се през клади и горения,
гонения, терзания и тления.
Изсмуква на гърдите ми млекото,
Утробата й къса рождеството
на болката, страданието, мита;
на обичта, с която се е кичила....

… Тъй както скита в помислите грешни
ще мине Тя отвъд почти по спешност;
Ще я посрещне в края на реката
онази Истина - като разплата;
Онази Истина, която дълго търси
ще я прегърне с ЛЮБОВТА безсмъртна;
[Дано да е заслужила отплатата -
праз иглено ухо премина с вятъра].
А после холограмните решетки
на същността й ще се слеят с Вечност…

13 юли 2005 г.
КЕРКА ХУБЕНОВА

ПОДОБНО СТОУНХЕНДЖ В ДЕНЯ НА ЗИМНОТО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ

Овълчиха се старите приятели,
изчезна пламъчето във очите
сменено със кинжалния отблясък
от тънката измама на парите.

Събориха се пясъчните кули
на моето заключено доверие:
Анорексично, голичко и глухо
къде ли скита? Как да го намеря?

Извадиха на ЛЮБОВТА очите –
две сфери с блясъци от небесета.
И Ерос като клоун запокити
във калната арена светлината им.

Подобно Стоунхендж сега сърцето ми
защо мъчително се вкаменява?
Защо застива приливът на егото?
...Над долината Солсбъри изгряват
лъчите на едно слънцестоене
преминали през временната порта...

И сигурно след цели десет ери
ще се събудя... и ще имам отговор.

22 септември 2008 г. денят на зимното слънцестоене

КЕРКА ХУБЕНОВА


КРИЛЕ НАД ТАДЖ МАХАЛ

Мумтаз и Шах Джахан, дойдох при нас,
защото любовта не ми достига.
В нощта на Шиваратри тръгнах аз
да ви открия и да ви зазидам

не в Тадж Махал, а в моето сърце:
В кръвта ми да попие дух нетленен.
Тогава, вярвам - двете ми ръце
ще се превърнат във криле на лебед.

Преминах дълга суша от печал.
Въртя ме пустош. Носих страхове.
Кръстосах Раджастан с кървяща жал,
че майка Индия ме раздели на две

еднакви половини от Любов –
Възторг едната, другата – Покров.
Сега съм тук сред мраморния блик
на тази вечност бяла, безметежна...

Светлее Агра. В Джамна пада вик:
“Безсмъртната любов е неизбежност!...”
И Тадж Махал е порта на духа,
която се отваря в небесата.

Крилете ми до достигат до върха
на минаретата му и ... летя нататък...

февруари - декември 2006 г.

Biografía:

КРАТКА ТВОРЧЕСКА АВТОБИОГРАФИЯ НА КЕРКА ХУБЕНОВА

Керка Хубенова е родена на 01.02.1954 г.Живее в Стара Загора и работи като журналистка. Автор е на поетичните книги: „Внецапни рифове”-Изд.”Народна младеж”- 1990г., „Обелиск на самотата”- Изд.”Български писател”- 1996г.,”Пясъчният мим”- Изд.”Захарий Стоянов”-2002г. и „Криле над Тадж Махал”-Изд. „Лаген” - 2008г. Завършила е Институт за културно-просветни кадри, специалност „театър” през 1977г. Още същата година започва работа като журналистка на чието поприще продължава и до днес трудовата й биография. Работила е и като секретар на дружеството на писателите в Кърджали /1980-1981г/. Заемала е различни позиции в местни и централни издания на печата: редактор, зам.-главен редактор, кореспондент, специален кореспондент. Член е на Съюза на българските журналисти от 1987 г. Носител е на местни и национални награди за поезия и за журналистика. От 1969 до сега тя публикува много свои стихове в различни национални издания, в специализирания литературен печат и в Българското национално радио.Участва в поетични сборници и антологии. Нейни стихове са превеждани на руски, английски, осетински и унгарски език. По настоящем Керка Хубенова работи от девет години като специален кореспондент на „Интермедия” - София, издател на пет национални седмичника и Информационна агенция „Блиц”.

khubenova@abv.bg