ИЗ СТИХОСБИРКАТА “СОНЕТИ НА ЛЮБОВТА”

[Цикълът “Кошутата, сърцето и поета”]

ДАНТЕ



Да стъпя ли на каменния мост,
по който флорентийката избяга
от времето и свърза двата бряга –
живот и смърт – с лика си русокос.

И да поема с власеница, бос
през ада след родителя и мага,
и в бръчките ми мракът да отлага
кръг подир кръг зловещия въпрос.

Флоренция и нейните цветя
са само мигновения в повея,
нататък нищо – черната черта.

Но тя – листец от роза – отлетя
и стана дух. Затуй ще надживея
последното изгнание –смъртта.

Радко Радков

ИЗ СТИХОСБИРКАТА “СОНЕТИ НА ЛЮБОВТА”

[Цикълът “Кошутата, сърцето и поета”]

СКИТНИЧЕСКА ПЕСЕН


Защо със съжаление назад
поглеждаш? Път по хълмите извива,
дори за никъде да не отива,
той мами с приключения богат.

Тръгни, приятно е да се почива
край чучура под буковия хлад.
Не питай стар ли си, или си млад,
извивката на пътя е красива.

Влез в някой шумен хан – да те забравят
уста, които винаги лукавят,
посоките. Тук буйна банда свири.

Танцува циганката, звуци давят
и в плясъка на въздуха остават
на пръстите й мургавите дири...

Радко Радков


ИЗ СТИХОСБИРКАТА “СОНЕТИ НА ЛЮБОВТА”

[Цикълът “След пропаст време”]

АЛЕЯ


Алеята искряща като слюда
достигаше до залеза почти,
до розата с трептяща пеперуда,
до края на човешките мечти.

Природата – замая и полуда.
В обрамката на залеза й – ти.
Видях те, не посмях да се учудя,
самата красота ме похити.

Почувствах, че от нея ще погина.
Алеята от кварц през мен премина,
пламтяща от захождащия ден.

И на върха й – ти като картина
в позлата, без художник, без година,
зефир, от шип на роза окървен

Радко Радков

ELEGIE PAËNNE*

ÉLÉGIE PAÏENNE

Le soleil s’est éteint et tous les bruits se sont tus,
Une brise fraîche se lève du fond de la vallée !
Et il suffit, pour te sentir profondément heureux,
De croire qu’un bel esprit
Habite dans chaque calice de fleur,
Que chaque léger frisson du vent
Est le mouvement aérien d’une nymphe,
Que la couronne tressée de cimes illuminées
Est un autel sacré où brûlent
Les derniers rayons du crépuscule.
Pour être heureux, il faut que tu comprennes
Que tout ton corps est un éclat vivant
De l’Unité divine de l’Être !

Radko Radkov

Traduit du bulgare par Athanase Vantchev de Thracy

Утоли, утоли мою жажду, мираж,

LE CHÂTEAU DE RHODES

Une dense obscurité venue des temps passés
Dans cette obscurité que mon âme connaît,
Je vois les doux contours d’une main de cire
Porter un candélabre aux flammes vivantes.
Mais que veut dire cette porte béante au fond du couloir,
Cette porte où bientôt s’engouffreront à tous jamais
La main de cire, le candélabre
Et les flammes vivantes ?

Radko Radkov

Traduit du bulgare par Athanase Vantchev de Thracy


NON, JE NE PEUX PAS CHANTER COMME JEAN LE DAMASCÈNE



Non, je ne peux pas chanter comme Jean le Damascène,
Je ne suis ni sage ni pénétrant théologien comme lui.
Je bois du vin en compagnie de mes amis gaillards
Et je partage avec les belles esclaves halées
Le pain quotidien et l’amour humain.

Non, je n’orne pas l’autel de Dieu de cierges coûteux,
Je n’invoque pas d’une voix émue le très suave Seigneur Jésus,
Je vends des oiseaux dans les marchés
Laissant flotter dans l’air plus doux que le miel
Mes boucles de jeune homme insouciant.

Modeste païen, j’aime
La fine bruine de mars qui mouille mon front,
J’aime courir à l’aube avec les ruisseaux rapides vers la vallée,
J’aime les jaunes chatons des saules
Qui, telle une claire ondée printanière, ruissellent sur mon visage.

Ah, que se taisent les sombres philosophes,
Qu’ils ne parlent plus de mort !
Regarde les lys éblouissants des champs,
Admire les créatures sans nombre,
Ils te diront mieux que ces penseurs
Le sens caché au cœur de l’Univers.

Non, je n’ai pas la voix du Damascène,
Je ne suis qu’un pauvre oiseleur,
Mais c’est moi, ma frêle religieuse, c’est moi
Qui ai lâché dans le jardin de ton couvent austère
Mon rossignol, afin qu’il déverse à ta fenêtre,
Dans la profonde obscurité de la nuit
Ses mélodies d’amour !

Radko Radkov

Traduit du bulgare par Athanase Vantchev de Thracy



ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ

Радко Радков е един от двамата и единствени българи, удостоени със званието “Кавалер на френската култура”, за трагедията в стихове “Балдуин Фландърски”, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите [1985].

Носител на Сребърен кръст на Френската академия [1985];

Единственият творец в света, удостоен безпрецедентно и по изключение за втори път с Международната Наполеонова награда “Солензара” [1985] за драмите му в стихове - първия път за “Теофанó”, връчена му в Сорбоната [1983] и втория – за “Всенародно бдение за Апостола”, връчена му в Ловния дворец на аристокрацията в Париж [2005];

Драмата му за братята Кирил и Методий “Похвално слово за словото” е представена в Рим, по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава [1981 г.].

Отново в Рим, този път по покана на Ватикана, пред Папа Йоан-Павел II в катедралата „Св. Петър” е представена част от същата пиеса по случай 5-годишнината от провъзгласяването на Светите братя за покровители на Европа [1985];

Носител на национални награди на конкурси за българската историческа драма и на църковния орден “Св. Софроний епископ Врачански” – първа степен;

Основател и драматург на българския “Старинен театър;

Автор на над 25 драми в стихове, на стотици сонети – лирика и сатира,

сред които драмите “Балдуин Фландърски,”, “Хан Аспарух”,“Цар Петър Делян”, “Св. Евтимий Патриарх Български”, “Битка за Преслав”, “Цар Симеон Велики. Трагедията на триумфатора”, “Цар Севт III”, “Теофанó”, “Похождението на Атина”, “Всенародно бдение за Апостола”, както и стихосбирките “Византийски запеви”, “Слово за Търновград”, “Царски сонети на любовта”, “Българският Сатирикон”, “Апокалипсис сега”, “Багренородна звездопис Симеон II”, “Сонети на любовта”;

Автор на ритуалните драми „Похвално слово за словото” [1979 г.], за св. Кирил и Методий, “Йоан Кукузел Ангелогласният” [1979 г.] и “Тайната вечеря” [1980 г.], посветена на Леонардо да Винчи ;

Редактор по антична литература в издателство “Народна култура” – София;

Аспирант по ранно-християнска и византийска литература в Института по балканистика при БАН ;

Преподавател по класически езици във Великотърновския университет;

Почетен гражданин на Габрово – май, 2005 г.

Член на Съюза на българските писатели.

BIOGRAOPHIEОхлади мои страсти, желанья, стремленья.

BIOGRAPHIE

Radko Radkov est sans aucun doute le plus grand poète que la Bulgarie ait jamais connu. Né le 31 janvier 1940 à Veliko Tarnovo, l’ancienne capitale du pays, dans une famille appartenant à la vieille noblesse terrienne, il fait ses études primaires et secondaires au séminaire de Tchérépiche, petit village blotti dans les plis du vieux Balkan.

En 1960, il entre à l’Université de Sofia où il étudie le bulgare, le latin et le grec ancien. C’est sur les bancs de l’Université que nous nous sommes connus. Sorti majeur de sa promotion, il travaille à l’Académie des Sciences et des Lettres bulgare. Il enseigne l’ancien grec à l’Université de Veliko Tarnovo.

Radko Radkov est l’auteur de plus de 25 pièces de théâtre et d’une dizaine de recueils de poésies. Il est lauréat de nombreux prix littéraires dont le Grand Prix International Solenzara de Poésie [Paris – France]. Cette haute distinction lui a été attribuée à deux reprises, cas unique dans l’histoire de l’Institut.

Il est chevalier de la culture française. Par ailleurs, Radko Radkov obtient la médaille d’argent du Sénat français et la médaille d’or « Sofrony Vrachanksi » [Bulgarie] pour l’ensemble de ses œuvres.

Il est membre de l’Union des Ecrivains bulgares et rédacteur en chef du département « littératures antiques » aux éditions « Narodna kultura ».

Radko Radkov est citoyen d’honneur de la ville de Gabrovo, Bulgarie.

Actuellement, il partage son temps entre Sofia et Veliko Tarnovo.

Athanase Vantchev de Thracy

E-mail :
svetlomira_bineva@yahoo.com