Vania Angelova
За автора
Ваня Христова Георгиева-Ангелова е родена на 15 декември 1967 година в град Червен бряг, Република България. Живее и твори във Велико Търново. Литературният ù псевдоним е Ада Меропе Никополис Ад Иструм. До 7-ми клас учи в ОУ „Христо Ботев“, с. Рупци, общ. Червен бряг, Плевенска област. През 1985 година завършва Руска езикова гимназия „Васил Каравасилев“ в Плевен. През 1988 година е на специализация в Московския институт „Александър Сергеевич Пушкин“, Русия. През 1992 година се дипломира със специалност „Руска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а две години по-късно получава диплома и от Университета за национално и световно стопанство в град София, със специалност „Международно право и външна търговия“. През 1997 година Ваня Ангелова придобива още една специалност във Великотърновския университет – „Организация и управление на образованието“, а няколко години по-късно завършва и курс за педагози – „Компютърни системи и технологии“. Работила е като директор на училище и като учител. В момента е докторант на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, с научна специалност „Лингвистична историография“, както и хоноруван преподавател по дисциплините „Езикова култура“, „Български език и стил“ и „Теория и методика на редактирането“.
Член е на Съюза на независимите български писатели, на Съюза на краеведите в България, на Дружеството на писателите „Бран” в Македония, на Дружеството на писателите на Кралство Швеция и на Съюза на писателите на Република Сърбия. Бивш председател е на литературния клуб на писателите „Никола Йонков Вапцаров” при Военен клуб, гр. Велико Търново.
Превеждана е на много европейски и световни езици. Участва в различни национални и международни фестивали (у нас и по света). За нейните произведения са написани рецензии на английски, немски, сръбски, македонски, руски, полски и други езици.
Градът на Севт III
Древни тракийски могили...
Чуден лъчист хоризонт...
Мисли кръжат лекокрили.
Пише за мен Ксенофòнт,
вгледан в далечния залез,
взрян във папируса стар.
Коня на времето, алест,
язди одрùският цар.
Нищото нещо глаголи.
Скърца писецът блажен.
Нека съдбата се моли
с псалми за идния ден,
без да се плаши от ерес,
в култ към самата земя!
Град съм на храбрия Сèвтес.
Слава, към теб се стремя!
Нощем луната се фръцка,
следва ме страстно с очи.
Скромният надпис на гръцки
в лаври победно мълчи.
Цял съм във злато и пурпур.
Пищни, дворците блестят.
Мракът отмахнал е кичур
влажна коса и трептят
палави женски зеници
скришно във храм и палат.
Литват в просторите птици
в миг над великия град.
Тòнзос съвсем го опасва.
Блъска води в крепостта.
Някъде в мене възкръсва
още веднъж вечността.
Ваня Ангелова
Казанлъшката гробница
Носят прислужници дарове.
В мрака препускат коне.
Там, при подносите с нарове,
в блясък стои леканè.
Вòйни в хитòни и шлемове
пазят централния вход.
В миг зад далечните хълмове
сблъскват се смърт и живот.
Вечна луната е бродница.
Скита из звездния свод.
Спи в Казанлъшката гробница
време на минал възход.
Гостите вече пристигнаха.
Рòйгос е с лавров венец.
Сенки в нощта се надигнаха
в царския златен дворец.
Шестват слугите, конярите.
Сплитат съпрузи ръце.
Дните са тук титулярите.
Има тъгата лице.
Чуват се вихрени конници.
Нищото поза зае.
Връщат се славни покойници.
Може това и да е
ням ритуал от отвъдното.
Свирят тръби от Сиòн.
Идваш ли, обич, от бъдното?
Зракът е с нов легион,
седнал на пъстра възглавница,
спуснал коси към тила.
Шари тъмата къщовница
в дрòмоса пак, че в стила
нейн е да странства навсякъде,
с плитки, прибрани отзад.
Трябва да бъдем все някъде –
в собствен загадъчен свят.
Рòйгос, прегръщай тракийката!
Ти си владетел и вожд.
Трябва да чувства девойката
твоята сила и мощ!
Вечна луната е бродница.
Скита из звездния свод.
Спи в Казанлъшката гробница,
време на минал възход!
Ваня Ангелова
Монологът на Ройгос
Златни са царските дрехи.
Расов е моят жребец.
В люспеста броня, в доспехи
въздуха поря. Венец
шлема ми в боя предпазва.
Змии се вият за бран
още в косите ми. Врязва
нищото поглед желан
вредом в земите одрùски.
Меча размахвам със гняв.
Там, в стенописи и фрески,
плъзва се зрак пепеляв.
Втренчено зяпа Бендùда.
Пазят ме Плèйстор, Азду̀л.
Обич ми дай, Артемùда!
Àтиз е вече дочул
воя на страшната битка.
Бърза великият ден
пак да си тръгне и хрътки
бягат след него. С ръжèн
мъртви огнища разравя
в доба потайна нощта.
Тракия, Севт ще прославя.
Властвам на Рèзос с мощта.
Впрегна тъмата грифòни
в три колесници от бронз.
Времето носи корона.
Броди из Àстикус монс,
шества в Севтòполис с жезъл
с буйни ездитни коне.
В царството призрачно слязъл,
пие със Дит шардонè
месецът в чест на успеха,
сам в снаряжение войн.
Мислите тленни отнеха
бляна за мир и покой.
Сутрин разлиствам се в лотос,
милван от женствена длан.
Аз, господарят ви Рòйгос,
спя на конопен саван
в своята гробница стара.
Чака Пегàс оседлан.
Имай в сърцето си вяра,
щом си за вечност избран!
Ваня Ангелова
Садала I
Моята воля тълкувай
ти, прорицателю, днес
в храма Делфùйски! Рискувай
своя живот, име, чест!
Носи ти дарове скъпи
славен тракийски династ.
Той във безкрая пристъпи
с почести, лаври и власт.
Сàдала Първи е храбър.
Яхнал е бели коне.
Язди митичен кентàвър
царят одрùски. Поне
може с Питòн да се бори,
както с Тартàр и Лапùт.
В унес сибùла мърмори
личба за край знаменит.
Даже оракулът древен
спря да бълнува на глас.
Сàдала Първи е гневен.
Няма брътвежи в екстаз
смут да му внасят в душата!
Кой ли владетел велик
мълком ще слуша тъмата,
без да настръхне и в миг
меч и ромфèя да грабне?
Стига пророчества веч!
Пак ли съдбата го дебне?!
Утре ще бъде далеч!
Златен венец на главата
знатна във зрака блести.
Ето, видях светлината!
Жрице, свести се, свести!
Моята воля тълкувай
в сън и възторжен екстаз!
Ред е на мен да врачувам,
с нож да гадая за власт.
Нека пророкът мирува!
Казал е всичко в захлас.
Сàдала Първи царува.
Важно е моето Аз!
Ваня Ангелова
Църквата със златните кубета
Изпълних ли ти, Господи, завета?
Горете свещи восъчни, тамян
във Църквата със златните кубета,
във моя православен Божи храм,
че тук ще идвам всеки път, когато
сърцето търси звездни висини,
за вечни времена и всяко лято!
Огряни са от чудни светлини
сияйните ти куполи, фасади.
Камбани пеят в прелестен тризвън.
Вървя сама из твоите аркади
сред багрите, наситил моят сън.
Запалвам свещ за мъртвите войници,
за руските и български души!
Горят за свободата вощеници.
Спасителю, сега ги утеши!
Изпълних ли ти, Господи, завета?
За Тебе нося палми и бръшлян,
за църквата със златните кубета,
за моя православен Божи храм!
Ваня Ангелова
English 
Spanish
