Miroslava Panayotova
ТВОРЧЕСКРБИОГРÐФИЯ
МИРОСЛÐВРПÐÐÐЙОТОВРе родена на 10 октомври 1955 г. в гр. Първомай. Завършила е българÑка Ñ„Ð¸Ð»Ð¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð¸ Ð¿Ñ€ÐµÐºÐ²Ð°Ð»Ð¸Ñ„Ð¸ÐºÐ°Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ английÑки език в ПУ „П. ХилендарÑки”. Публикува Ñтихове, разкази, приказки, афоризми, еÑета, критика, преводи и журналиÑтичеÑки материали в Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´Ð¸Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ‡Ð°Ñ‚ и в Ñборници, както и в онлайн българÑки и международни изданиÑ. Издадени Ñа нÑколко нейни книги ÑÑŠÑ Ñтихове: „ÐюанÑи”, 1994 г., „Бог на Ñетивата”, 2005 г., „Стомна”, 2014 г., „Шепот на лиÑта”, 2017 г., авторÑки брой â„– 39 на международното ÑпиÑание „СодружеÑтво”, 2017 г., „ЧувÑтвото зелено”, 2018 г., електронната книга „Старите неща”, 2018 г., както и две книги Ñ Ñ…ÑƒÐ´Ð¾Ð¶ÐµÑтвена проза „Край, а поÑле начало”, 2018 г., и „Пътеката на любовта”, 2018 г, както . и електронна книга Ñ Ð°Ñ„Ð¾Ñ€Ð¸Ð·Ð¼Ð¸ „Закони на общуването". Член е на Съюза на незавиÑимите пиÑатели.
Nocturno
Por las noches viene la luna,
A sentarse en las olas
Y conversar con los enamorados
Que estan mirando desde las ventanas,
Las terrazas, el casino y la playa.
Ella viene aquí y habla
Con desdichados medio borrachos,
Que buscan justificación.
Marcados por el don de ver algo
Y pedir por todo.
Llorar,
Sin que nadie los escuche.
Rezar, sin conmover.
Regalarse, sin que se note.
Pedir, indecisos en el derecho.
Condenados a despertar mañana sobrios,
Irse sencillamente del mar,
Los así llamados ociosos hasta ayer.
Vestido blanco
La recuperación,
La canción desconocida,
La acumulación de las ojas…
No estoy sola…
El viento es cálido,
El atardecer es cálido,
Las casas no son robadas,
El amanecer es cálido…
Los barcos no están solos…
He soñado por un vestido blanco –
Y por qué no – vestido blanco…
Alguien dijo
Alguien dijo
Que el cielo sea despejado y maravilloso hoy.
Vía Láctea mostró
Y terminó con una mentira.
Por un instante pensé
Que los compromises también tienen dimensiones,
Porque somos solamente un poco eternos.
En el trolebús
Las casas congeladas se encienden
De las manchas solares.
Una chica se sentó a mi lado –
toda primavera.
Sus dedos eran como esta
Hierba bailando por el viento.
Atardecer
El mundo floreció,
Ardiendo, dispersando
En luces y viento.
Las calles se extinguieron,
Los arboles brillaron
En las telarañas bajo la lámpara.
¿Has viajado a la ciudad?
¿Has viajado a la ciudad?
Perdido en niebla de la mañana…
¿Has caminado a las luces de la ciudad?
¿Has tenido un sueño en tus manos?
***
¿Qué queda de las estrellas aquí?
La tierra los absorba...
¿Es la alegría apropiada?
Viaja a las estrellas.
***
Entonces hubo de todo –
Conversaciones a medianoche, y música,
Y la integridad del infinito,
Hierba, sonrisas, tormentas limpias,
Santana, Mozart y Beethoven,
Rocas y colinas expuestas,
Perros y gatos favoritos,
Confianza y dos o tres palabras,
La calma y la luna llena.
***
Noche negra sin estrellas
Columpiada por el verano.
Превод КонÑтантин Стоилов
Ðоктюрно
През нощта луната идва тук,
приÑÑда на вълните
и Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð¾Ð²Ð°Ñ€Ñ Ñ Ð²Ð»ÑŽÐ±ÐµÐ½Ð¸,
които гледат от прозорците,
тераÑите, казиното и плажа.
Ð¢Ñ Ð¸Ð´Ð²Ð° тук и разговарÑ
Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¿Ð¸Ñни неудачници,
които Ñ‚ÑŠÑ€ÑÑÑ‚ оправдание.
БелÑзани от дарбата да видÑÑ‚ нещо
и да поиÑкат вÑичко.
Да плачат,
без никой да ги чуе иÑтинÑки.
Да молÑÑ‚, без да трогват.
Да Ñе раздават, без да бъде забелÑзано.
Да иÑкат, разколебани в правото.
Обречени да Ñе ÑъбудÑÑ‚ утре трезви,
да Ñи отидат безиÑкуÑно от морето,
така наречени безделници до вчера.
БÑла роклÑ
Възвръщането,
непознатата пеÑен,
натрупването на лиÑтата....
Ðе Ñъм Ñама...
Ð’Ñтърът е топъл,
залезът е топъл,
къщите не Ñа ограбени,
изгревът е топъл...
Лодките не Ñа Ñами...
Мечтала Ñъм за бÑла Ñ€Ð¾ÐºÐ»Ñ –
и защо не – бÑла роклÑ...
ÐÑкой каза
ÐÑкой каза,
че небето Ð´Ð½ÐµÑ Ðµ ÑÑно и прекраÑно.
Млечен път показа
и Ñвърши Ñ Ð½Ñкаква лъжа.
За миг помиÑлих,
че компромиÑите Ñъщо имат измерениÑ,
защото ние Ñме Ñамо малко вечни.
Ð’ тролеÑ
ЗаÑтиналите къщи Ñа огрени
от Ñлънчеви петна.
До мен едно момиче Ñедна –
пролет цÑлото.
ПръÑтите му бÑха като тази
танцуваща от вÑтъра трева.
Залез
Светът разпъпи,
пламна, Ñ€Ð°Ð·Ð¿Ð¸Ð»Ñ Ñе
в Ñветлини и вÑÑ‚ÑŠÑ€.
УгаÑнаха улиците,
Ñветнаха дърветата
в паÑжините под лампата.
Пътувал ли Ñи към града?
Пътувал ли Ñи към града,
потънал в утринна мъгла?
ВървÑл ли Ñи към Ñветлините на града,
държал ли Ñи в ръцете Ñи мечта?
***
Какво оÑтава от звездите тук?
ЗемÑта ги поглъща...
УмеÑтна ли е радоÑтта?
Пътува към звездите.
***
Тогава вÑичко имаше –
и разговори в полунощ, и музика,
и пълнота на необÑтното,
трева, уÑмивки, бури чиÑти,
Сантана, Моцарт и Бетховен,
Ñкали и хълмове оголени,
любими кучета и котки,
доверие и две-три думи,
затишие и пълнолуние.
***
Черна нощ беззвездна
лÑтото люлее.
English 
Spanish
