Milena Obretenova
Милена Иванова Обретенова
Родена съм на 18 юни 1961 г. в с. Воден, Ямболски окръг.
През 1979 г. завърших Езикова гимназия „Асен Златаров” във Велико Търново с френски и руски език.
През 1979/1980 г. учих във Великотърновския университет „Кирил и Методий”, а от 1980 г. продължих образованието си в Кубанския държавен университет, гр. Краснодар, Русия. През 1984 г. получих магистърска степен по специалността Филолог, преподавател по руски език и литература.
Имам 26 години учителски стаж в градовете Велико Търново, Килифарево и Стражица.
През последните 3 години съм редовен докторант към Катедрата по обща лингвистика и старобългаристика във Великотърновския университет. През март 2016 г. ми предстои защита на дисертация по историята на българския книжовен език.
Имам редица научни публикации в България и Русия.
В България са издадени книгите ми „Минало време в бъдещето” (редактор Марин Кадиев – председател на Съюза на независимите български писатели) и „Риданието на нулата”. Мои творби са публикувани в централния и регионалния печат, в редица списания и алманаси. Редактор съм на няколко книги. Имам своя страница в онлайн изданието „Литературен свят”.
В момента подготвям за печат 3 нови книги: 2 поетични (на български и руски език) и една есеистична на български.
Член съм на Съюза на независимите писатели в България, на Литературния клуб „Н. Вапцаров” във Велико Търново и на Съюза на офицерите в България.
Говоря руски, френски и сръбски език, чета на английски език.
Оригиналното ми творчество (поетично и есеистично) е на български и руски език.
ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
Безспорното бяло на невинността,
гълъбовото сиво на сговорчивостта,
яркото синьо на ликуването.
Крехкото зелено на надеждата –
минзухарено жълт оптимизъм
в началото на светоструйния път.
……………………………………………..
Черни облаци на черна злоба
на талази в черна надпревара.
Черен уплах – аленочервен гняв.
Виненочервено изтичаща кръв –
ръжда при допира със земното
кафяво. Кръв кафява, заземена.
Бъдеще – върху кафявото,
а после в него.
И черното на безвремието
в очите.
Без зеленото и синьото,
без жълтото – без път.
………………………………………………
Гълъбовото сиво, разгневено
преминало в оловносиво.
Оловносиво небе
и материал за куршуми.
Нов оптимизъм, с нов цвят.
Страшно и красиво.
Сиво,
но път.
Страшно и красиво.
Сиво,
но цвят!
13.10.2015
ДУША МЕЖДУ ЛЯТО И ЗИМА
В душата ми
люто спорят
лято и зима.
Огън и лед.
Добро и зло.
Резултатът –
светкавици.
А искам
пролет и есен.
Искам
да управлявам
светкавиците
в нужната
посока.
Всъщност,
не обичам светкавици.
Искам
да избирам
арогантното
пролетно самочувствие
и зрялата
есенна мъдрост.
Искам
да избирам
сама:
пролет и есен,
и дори
лято и зима.
Искам
да избегна
излишния
драматизъм
на светкавиците.
… Спокоен хоризонт
на душата:
пролет,
лято,
есен,
зима.
Лека нощ!
20.11.2015
НЕНОРМАЛНА НОРМАЛНОСТ
Вървя през живота
такава една
нормална:
нормално добра,
нормално почтена.
Мисля
нормално.
Чувствам
нормално.
Ненормално е,
казват ми.
Ненормална нормалност.
– Искам да мисля!
– Не може!
– Искам да ходя!
– Пълзи́!
– Но аз съм си аз!
– Забрави́!
Нормална ненормалност.
…………………………...
– Съсипана съм…
– Добре дошла,
чадо!
21.11.2015
САМ(ОТА)
Сам.
Самота.
Самотност.
Сама
в самота –
бленувано.
Понякога
дори
жадувано.
Сама
в самотност –
сиротност.
Хора,
къде сте?
Приятели?...
16.11.2015
English 
Spanish
