GEORGI NIKOLOV
Георги Атанасов Николов е роден на 05.03.1955 г. в гр. Харманли. Следвал е психология във Варшавския университет, завършил е специалността в Софийския.
Работил е като учител, редактор в Радио Хасково, кореспондент на регионален вестник. В момента е PR на Община Харманли.
Автор е на стихосбирките “Центурион на прага” (изд. „Христо Ботев“, 1994), “Дактилоскопия на въздушните целувки” (изд. „Захарий Стоянов“, 1998), “Настройване на гледката” (изд. „Макрос“, 2005), „Двойното дъно на небето“(ИК „Жанет 45“, 2014), „Навлизане в миража“ (изд. „Потайниче“, 2014), на сборника с очерци “Срещи от първия вид” (изд. „Захарий Стоянов“, 2002) и на романа “Киноманът” („ЛитерНет“, 2009; изд. „Български писател“, 2010), удостоен с наградата на Съюза на българските писатели за роман – 2011).
Носител на голямата награда за поезия “Южна пролет” през 1995 г. и на втора награда от националния конкурс за превод на поезия от полски през 1987 г. Втора награда печели и от националния поетичен конкурс “Добромир Тонев” през 2012 г.
В съавторство с Божидар Грозев и Валери Начев е номиниран за наградата “Черноризец Храбър” през 2006 г. за материала “Другата смърт на Генчо Стоев”.
Член е на СБП и на Литературния кръг „Смисъл“.
За връзка: g_nikolov1955@abv.bg
МОРЕТО НА ВЕНЕЦИЯ
Гондолиерите,
нагиздени в брокатени ливреи,
минават по каналите, сякаш на кокили.
И вземат те във своите гондоли леки
жени със руж по бузите,
със черни домина, готови приканващо
да се излегнат като голи махи,
да подарят на някого безсънни сънища....
Мостовете са извити
като дръжките на кошници,
от които се процежда смълчаната вода
над целия наколен град.
По подовете шахматни на дворците
историята мести фигурите си.
Във стъклописите се размножава слънцето,
поставило перуката си руса.
Луната от ложата си на небето
наблюдава през лорнета
театъра на карнавални сенки.
Хубавата смърт и под скъсан чул се познава,
ухилват се беззъбо сенките.
А по протезите на кея
плиска се морето на Венеция,
което не винаги е до колене.
ЦЕЛУВКАТА
Тази целувка на „Таймс Скуеър“
в Ню Йорк на 14 август 1945-а,
когато капитулира Япония.
Целувката между матроса и медсестрата,
заснета от Алфред Айзенщат,
тази целувка не е нито на посрещане,
нито на сбогуване.
Тя е толкова спонтанна,
сякаш току що е бил отменен Апокалипсисът
и матросът и медсестрата
се откриват сред ликуващата тълпа
като едни втори Адам и Ева...
Тази целувка е като всички целувки
между мъж и жена,
но е толкова страстна,
че и сама може да предизвика
ново зачатие на света,
този път – непорочно.
БЛИЗНАЦИИТЕ СЛЕД 11 СЕПТЕМВРИ
Откакто кулите близнаци
в Ню Йорк се сринаха
почти в същата последователност,
в която се бяха родили,
майките на децата близнаци
вече им купуват само различни дрехи,
различни близалки, различни играчки,
различни мики мауси, батмани,
спайдърмени, мечо пух, том и джери.
Самите деца близнаци плачат различно.
Ожулват си различни колене,
чела, лакти, брадички.
Бъркат си в нослетата с различни пръсти.
Свирят на различни инструменти.
Ходят в различни училища.
Имат различни марки коли,
любими хобита, хобити, навици.
Женят се за различни жени,
но не непременно близначки.
Не тананикат заедно: ню йорк, ню йорк;
а само поотделно.
Подстригват се различно.
И никога високо.
English 
Spanish
