Emilia Avginova

ЕМИЛИЯ АВГИНОВА   /ЕМИЛИЯ АВГИНОВА-НИКОЛОВА/

Родена съм в гр. Шумен на 05.02.1974 г. През 1992г. завърших СОУ с преподаване на руски език «Сава Доброплодни» в гр. Шумен, а през 1997 г. ВТУ «Св. св. Кирил и Методий» специалност «Приложна лингвистика» с руски и новогръцки език и допълнителна специалност «Журналистика». Понастоящем съм главен асистент по новогръцки език във ВТУ «Св. св. Кирил и Методий». Интересите ми са в областите лингвокултурология и фразеология, превод на художествени текстове, поезия.

Публикации:

-          Стихове в поетичен алманах «Метафори»,

-          Стихове в поетичен алманах «Пир» (на Великотърновския Университет),

-          Стихове в поетичен сборник «Образи на луната»,

-          Стихове в поетичен алманах «Златоструй» (на Дружеството на писателите – гр. Шумен),

-          Стихове в поетичен алманах «Света гора» (на Великотърновския Университет),

-          Стихове в електронното издание LirteNet,

-          Стихове в Public Republic

-          Самостоятелна стихосбирка – «Око на дума», София, 2000, изд. „Анго Боянов”

-          Превод от гръцки език на «Летни страници» на Кики Димула в-к «Автограф» - (стр.8, бр. 9, 2005г),

-          Превод от гръцки език на «Летни страници» на Кики Димула (Κική Δημούλα: «Σχεδόν ημερολόγιο/Καλοκαιρινές σελίδες»): Алманах за литература, наука и изкуство «Света гора», стр. 297, Велико Търново, 2008

-          в-к «Литературен вестник» - преводи на стихове от гръцки език на гръцкия поет-сюрреалист Одисеас Елитис - Из «Дневник на един въображаем април» («Ημερολόγιο ενός αθέατου Απριλίου»), «Литературен вестник», бр.7 /24.02.2010

-          превод от гръцки език на проза – разказите: «Очарованието на властта» («Η  γοητεία της εξουσίας») и «Untra» («Η Untra») в сборник разкази «Дванадесетте синаксара» («Δώδεκα συναξάρια») на Т. Ипсиландис, В.Търново, 2012г./ и др.

http://www.public-republic.com/emiliya-avginova

 

***

ВИБРИРАМ,

възхитена

от земното яйце.

Колко космическо е

                           престъплението ми

срещу непишещите!

В окото

                           пърха

непорасналото пиле . . .

Като съм чуждо кукувиче,

ще мога ли

                           да се люлея

върху коляното

на общия ни Бог?

 

* * *

КОЛЕБАЕ СЕ

тялото на камъка –

от моста

                        са останали

ходилата

с привкус на дъно

и силуети на слонове.

Реката се клати –

                        стара прегърбена мисъл –

влиза

в гърлото на Минотавъра.

Тихо се вкаменява

                        изненадата

                                   на насекомото

в кехлибар.

 

 * * *

СИЗИФ ПОЧТИ ДОСТИГА ДО ВЪРХА.

Една измислица –

и край на мъките.

Но камъкът не може да мечтае,

не знае нищо

                     за бръчките

по избелялото чело на пътя.

Затуй се плаши.

Подхлъзва се и спира

                     едва в подножието.

                                                   Там

мускулчето тънко

                     на плахото усилие

                                            се скъсва...

 

* * *

ОТ БИВОЛСКОТО ОКО НА НОЩТА

девет луни се търкулнаха.

Чак на десетата

                        влязох в гората.

Като отчаян и намръщен Буда,

със шест ръце се молеше

един изсъхващ кестен.

Вглъбен в кората си,

не чувстваше

спасителния скалпел на кълвача.

Земята вече няма да е кръгла.

И в черния й ъгъл

ще се спотайва моят призрак,

прегърнал бяла мравка.

 

* * *

Такива хора като теб и мен

Бог не изоставя…

Ако го стори,

на празника на Светлината

/Ханука се пада/,

ще се препъне в стих

и ще залитне върху нас.

И няма, как да се подпре

на крехките ни аури,

да се изправи…

 

* * *

Докато се люпи денят,

подреденият хаос

гневно нарича:

„Всеки праг съществува,

за да се спънеш.

Прекатурвай само думите!”

В стар,

изпъстрен със кръпки костюм,

бърза пътят към мен.

Слънцето изгрява наум.

Стръкчето на гласа ми расте.

Ще прескочи оградата,

зад която

мълчанието се припича на камъка,

докато стане гущер.