Radka Shiderska
Радка Шидерска е родена на 04.03.1951 г. в Сливен.
Завършила е Руска гимназия „Максим Горки” в Стара Загора и руска филология във Велико Търново.
Има три стихосбирки: „Оставен знак”, „По палмов мост” и „Слънчев летопис”. Втората й книга в двуезичен вариант е отпечатана в изд.„Стигмати”, а изданието на испански е осъществено в Мексико, в превод на Рейнол Перес Васкес.
„Слънчев летопис” е триезична книга, преведена на английски от Христина Атанасова и Богдан Атанасов, а над испанския превод работи отново Рейнол Перес Васкес.
Радка Шидерска е отличена с награда от гр. Мелник, включена е в поетични сборници, както там – така и в Града на поетите – Стара Загора, където живее и работи дълги години.
Отличена е с награди от различни издания във Вашингтон и включена в поетични антологии.
Radka Shiderska: nacida el 04.03.1951 en la ciudad de Sliven.
Terminó colegio ruso ¨Maxim Gorki¨en la ciudad de Stara Zagora, después filología rusa en la ciudad de Veliko Tarnovo. Tiene tres poemarios: ¨Un señal dejado¨, ¨Por la puente de palmas¨y ¨Apuntes de sol¨. El sugundo poemario es bilingue, traducido en ingles por Hristina Atanasova y Bogdan Atanasov, publicado en Bulgaria, editorial ¨Stigmati¨. La edición en español, sobre la que trabajó el traductor mexicano Reynol Pérez Vázquez, fue publicada en México.
Radka Shiderska tiene galardones de la ciudad búlgara, Melnik y de varias revistas de Washington, incluida en diferentes colecciones en Bulgaria y EEUU.
РАДКА ШИДЕРСКА
***
В затворената стая
ще нарисувам птица.
И дърво ще нарисувам,
птицата да не бъде сама.
Не може картина без слънце…
Ето и реката потича…
И вятър мога да нарисувам…
Имам само свободата на ръцете си.
Тази нощ майка ми влезе в съня ми.
Тя дойде от нейния тъмен свят
с неясни очертания.
Донесе ми писмо,
написано на жълта хартия.
На сутринта светло-жълтия в мен свят
се сля с кафявия, син и зелен ден.
Най-истински стояха палмите.
Тук те са толкова високи,
като дълги четки,
с които вятърът рисува облаците
по калифорнийското небе.
ПОД НЕБЕТО НА КАЛИФОРНИЯ
На Летисия Ерера
Ако самотната ми сянка
е мое отражение,
там някъде
е сянката на сърцето ми.
Внимавайте, настъпвате го!
УМНОЖЕН СТРАХ
По-рано свърши лятото тази година.
Беше 9 часа на 11 септември.
Оставаха още толкова дни до края.
В един миг видях как пред очите ми
страхът се умножава по две –
две кули, обгърнати в пламък и прах.
След това се издигна тъгата
220 етажа в небето…
Безмилостна математика,
срината геометрия…
До другото лято ще ровим в развалините,
без надежда някой да бъде спасен.
Лятото тръгна.
Затвори ключалките на черните куфари.
Започна най-дългия сезон
на смъртта.
ЧУЖДЕНКА
Живея в чужда страна.
Разхождам се в чужд град,
където колите са повече от хората.
Вървя по чужди улици,
срещам коли…
В многообразието
на чуждите магазини
търся хляб,
който да ми припомни вкуса на българския.
Вечер притискам главата си
в чужда възглавница.
Само сънищата са мои.
***
En la habitación condenada
voy a dibujar un pájaro.
Dibujaré también un árbol
para que el ave no esté sola.
Un cuadro sin un sol es imposible…
He aquí el río que se apresta a fluir…
También puedo dibujar el viento…
Sólo la libertad de mis manos yo poseo.
UN CALUROSO DIA EN CALIFORNIA
A Leticia Herrera
Si mi sombra solitaria es el reflejo de mi misma,
allá, no importa donde, yace la sombra de mi corazón.
¡Cuídate con pisarlo!
Anoche mi madre entró en mi sueño.
Acudió desde su mundo oscuro
de contornas nebulosos.
Me trajo una carta,
escrita en papel amarillo.
Por la mañana mi mundo de amarillo claro
se fusionó con el día pardo, azul y verde.
Más autenticas que nunca se erguían las palmas.
Aquí son altísimas,
semejantes a largos pinceles
Con los cuales el viento pintara las nubes
en el cielo de California.
PAVOR MULTIPLICADO
Este año el verano se marchó antes de tiempo.
Eran las 9 horas de 11 de septiembre.
Restaba igual número de días para que concluyera.
En un instante vi frente a mis ojos cómo
el pavor se multiplicaba:
dos torres rodeadas de llamas y polvo,
después de aquello la tristeza se alzó
220 pisos en el cielo…
Matemática implacable,
geometría demolida…
Hasta el verano próximo estaremos hurgando entre
las ruinas,
sin esperanzas de salvar a alguien.
El verano partió.
Selló los cerrojos de las maletas negras.
Las más larga de las estaciones dio inicio:
la muerte.
EXTRANJERA
Habito en un país extranjero.
Paseo por una ciudad ajena,
donde abundan más los coches que la gente.
Recorro calles extrañas,
coches salen a mi encuentro…
En la diversidad
de las riendas extranjeras
busco pan
que me haga recordar el sabor del de Bulgaria.
Por las noches oprimo mi cabeza
contra una almohada ajena.
Lo único que poseo son mis sueños.
Versiones directas del bulgaro: Reynol Pérez Vázquez
English 
Spanish
