English 
Spanish
Mina Karagyozova
Nationality: Bulgaria
Email: mina_karagyozova@abv.bg
- +56 9 8811 6084
- info@poetasdelmundo.com
Poetas Del Mundo
Poets of the world
Our Poets & Artists
Talented, Credentialed & Creative
Our Readers
A wide diverse audience
Help & Support
Call us: +56 9 8811 6084
Continent
Sentiment flows through us naturally, for artistic expression—the ink of our writing—is the very blood of our souls.
0
0
ТВОРЧЕСКРСПРÐВКÐ
Mina Karagyozova
Мина БориÑова Карагьозова, родена и живее в ХаÑково, БългариÑ.Завършила ПловдивÑки у ...
Mina Karagyozova
Мина БориÑова Карагьозова, родена и живее в ХаÑково, БългариÑ.Завършила ПловдивÑки у ...
ТВОРЧЕСКРСПРÐВКÐ
Mina Karagyozova
Мина БориÑова Карагьозова, родена и живее в ХаÑково, БългариÑ.Завършила ПловдивÑки универÑитет “ПаиÑий ХилендарÑки” ÑÑŠÑ ÑпециалноÑти : “РуÑка филологиє и “ ÐнглийÑки език и литература”. Работи като учител по английÑки език в Ñ€Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи град.
Ðвтор на поетичните книги :”ПоÑтоÑнно меÑтожителÑтво – ада” – 1992г., “Струна над бездната”- 1998г., “Танц” – 2007г. Публикувала Ñтихове, публициÑтика, литературнокритичеÑки еÑета в Ñп.”Везни”, Ñп.”ЮжнобългарÑки Ñтраници”, в.”БългарÑки пиÑател”, в.”Словото днеє, в. “Ðрт екÑпреє в електронното ÑпиÑание на Литернет, в Ñайта „Литературен ÑвÑÑ‚”, Ñп.”Бумеранг”, в меÑтната преÑа, ÑпиÑание „Знаци” . Ð˜Ð·Ð»ÑŠÑ‡Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ БÐТ, БÐРи др.
Литературни награди – Ðационален поетичен ÐºÐ¾Ð½ÐºÑƒÑ€Ñ Ð² Благоевград – 1993г., ÐºÐ¾Ð½ÐºÑƒÑ€Ñ Ð½Ð° радио “ВеÑелина” – 2004, ОблаÑтен ÐºÐ¾Ð½ÐºÑƒÑ€Ñ Ð·Ð° Ð¿Ð¾ÐµÐ·Ð¸Ñ – Димитровград – 2006, ÐšÐ¾Ð½ÐºÑƒÑ€Ñ Ð·Ð° книги на меÑтни автори в рамките на „Южна пролет” - 2008 – награда на КДК – ХаÑково. Ðационален поетичен ÐºÐ¾Ð½ÐºÑƒÑ€Ñ – Сливен – 2010.
Член на Съюза на българÑките пиÑатели.
Член на СлавÑнÑка литературна и артиÑтична академиÑ.
Мина Карагьозова
ТÐÐЦ - оригинал
Ðа море Ñъм във ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° авгуÑÑ‚
и в ÐºÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° лÑтото.
Щъркелите Ñа вече на първи терминал –
за Египет!
И ми Ñе иÑка да ме приемеше Ñтото,
но, вÑъщноÑÑ‚, ÑÐµÐ´Ñ Ð½Ð° хазаите в двора
на припек.
Чета некролога на Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ñин – загинал
в опита да ÑпаÑи от удавÑне малки деца.
И Ñи миÑÐ»Ñ ÑÑŠÑ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ° за тебе, Родино,
на милиони човеци ÑÑŠÑ Ð¿Ð¾ÐºÑ€ÑƒÑени Ñърца.
И Ð¿Ð¸Ñ ÐºÐ°Ñ„ÐµÑ‚Ð¾ Ñи в мраморни бели градини
под редките Ñтруи на изкуÑтвен водопад…
И Ñе утешавам ÑÑŠÑ “укротената водна Ñтихиє
в един пощаден /заÑега/ от потопите град…
Какво ми оÑтава още – каква ли е моÑта квота
от ÑтраданиÑта и радоÑтите на този ÑвÑÑ‚?!
ОÑвен да Ñе включа в Ð±ÐµÐ·ÐºÑ€Ð°Ð¹Ð½Ð¸Ñ Ñ‚Ð°Ð½Ñ† на живота,
на Ñмъртта и Ñкръбта, на Ñветлината и мрака…
И танцувам в забрава почти като гърка Зорба
над болката, над Ñкръбта и Ñмъртта, направо летÑ!
От Ð½Ð¾Ñ‰Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð»Ð¸Ð² оÑлепително блÑÑва фарът…
Такъв е животът ни – оÑлепителен блÑÑък
между раждането и Ñмъртта!
Мина Карагьозова
Танец
Я у Ð¼Ð¾Ñ€Ñ Ð² конце авгуÑта
и в конце лета.
Ðа первом терминале –
- в Египет -
уже ожидают аиÑтов.
И хотелоÑÑŒ бы, чтобы Ð¼ÐµÐ½Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð½Ñла ÑтаÑ.
Ðо проÑто Ñижу во дворе, на Ñолнцепеке
у хозÑев.
Читаю некролог их Ñына, погибшего
в попытке ÑпаÑти жизнь утопающих детей,
и думаю Ñ Ð±Ð¾Ð»ÑŒÑŽ о тебе – Родина – нищих,
миллионов, Ñердцем Ñокрушенных, людей!
И пью черный кофе в мраморных белых Ñадах,
водопада иÑкуÑÑтвенного в редких ÑтруÑÑ….
И „водÑной Ñтихией укрощенной” утешаюÑÑŒ,
и, что город от потопов помилован, вÑпоминаю...
Что Ð¼ÐµÐ½Ñ ÐµÑ‰Ðµ ожидает, какова Ð¼Ð¾Ñ Ð´Ð¾Ð»Ñ
Ñтраданий и радоÑтей Ñтого Ñвета?!”
Кроме как впуÑтитьÑÑ Ð² беÑконечный
танец жизни и воли
Ñмерти и Ñкорби, мрака и Ñвета?!
И почти как грек Зорба, танцую в забытьи -
прÑмо лечу – над болью, над Ñкорбью, над Ñмертью...
в опьÑнении...
ОÑлепительный блеÑк маÑка в ночном заливе кружит...
Такова наша жизнь - оÑлепительный вÑплеÑк Ñвета –
между Ñмертью и рождением!
ÐÐЙ-ВИСОКÐТРТОЧКÐ
ВиÑоко, там, горе, в чиÑтите, недоÑтъпните
планини,
където внезапно Ñе Ñрещаш Ñ Ð´ÑƒÑˆÐ°Ñ‚Ð° Ñи,
езерата, цветÑта, потоците, даже вÑтъра
запомни …
Скалите Ñлънчеви, белите облаци направи чаÑÑ‚
от ÑвоÑта памет.
Тежък кръÑÑ‚ по житейÑките пламнали равнини
понеÑъл,
в бÑла вечноÑÑ‚ тези мигове Ñъхрани –
заÑтинала пеÑен.
Ð’ Ñветли нощи в метеоритните дъждове
пречиÑтен,
в галактични проÑтранÑтва твоÑÑ‚ дух те зове:
“ИзвиÑи Ñе!”
И знаеш – ти Ñи вÑичко това –
ти Ñи камък, Ñкала и цвете,
порив на вÑÑ‚ÑŠÑ€ …
Да Ñе върнеш назад,
да Ñе върнеш назад!
Да намериш най-Ñетне Ðачалото –
откъдето Ñме тръгнали вÑички
и където вÑички Ñе връщаме …
Там горе, далече в необÑтните виÑини,
където Бог те прегръща,
където Ñи вечна цÑлоÑÑ‚, миÑъл, хармониÑ,
изÑтрадана болка и ÑъщноÑÑ‚ …
Едно пътуване в Ñветлина от звезди –
звездно завръщане!
Il punto più alto
In alto, lì, sù, nelle pulite montagne
inaccessibili,
ove improvvisamente incontri col tuo animo,
i laghi, i fiori, i torrenti, persino il vento
ricorda…
Le rocce solari, le bianche nubi rendille parte
della tua memoria.
Portasti pesante croce sulle infiammate pianure
della vita,
conserva in una bianca eternità quegli attimi –
canzone impietrita.
In notti chiare, nelle piogge meteoriche
purificato,
negli spazi galattici il tuo spirito ti invoca:
«Innalzati!»
E sai – tu sei tutto questo –
tu sei pietra, roccia e fiore,
impeto di vento…
Tornare indietro,
tornare indietro!
Trovare finalmente l’Inizio –
da dove siamo partiti tutti
e dove tutti torniamo…
Lassù, lontano nell’immenso alto dei cieli,
dove il Signore ti abbraccia,
dove sei eterna interezza, pensiero, armonia,
un sofferto dolore ed esistenza…
Un viaggio in luce di stelle –
un ritorno stellato!
ЗÐКЛИÐÐÐИЕ
Като лазерен лъч
миÑълта ми разрÑзва проÑтранÑтвото,
за да Ñтигне до тебе…
Толкова те обичам.
Като тиха вода,
озарена от Ñлънчеви зайчета
Ñе плиÑка край теб любовта ми…
Толкова те обичам.
Като течен криÑтал,
като Ñветла, пронизващо Ñветла,
Ð¼Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñ‚Ðµ обгръщам…
Толкова те обичам.
РазширÑвам по малко
Ñ Ð´ÑŠÑ…Ð° Ñи Ð’Ñелената,
за да те докоÑне любов.
Толкова те обичам.
ИÑкам да бъда безÑмъртна,
прекраÑна и вечна,
за да бъда до тебe.
Толкова те обичам.
ИÑкам да бъдеш
вдъхновен, окрилен и щаÑтлив
дори и без мене.
Толкова те обичам.
И когато Ñи тръгнеш,
(навÑрно към по-добри Ñветове)
вземи ме ÑÑŠÑ Ñебе Ñи!
С коÑите, Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸Ñ‚Ðµ,
Ñ ÐºÐ¾Ð¶Ð°Ñ‚Ð° Ñи ме вземи!
Тръгни Ñи, проникнат от мене.
Толкова ме обичай!
Spell
Like a laser ray
My thought cuts the space
To be able to reach you –
So much I love you.
Like a quiet water,
Illuminated by sun spots
Swashes you my love.
So much I love you.
Like a liquid crystal,
Like a light, a piercing light, matter
I embrace you.
So much I love you.
I expand by my breath the Universe
To enable Love
To touch you.
So much I love you.
I want to be immortal,
Exquisite and eternal,
For to be with you forever…
So much I love you.
I want you to be
Inspired, elated and happy
Even without me.
So much I love you.
And when you leave
(Most likely for better worlds)
Take me with you.
Take me in your hear,
In your eyes,
In your skin take me,
Leave infiltrated by me.
So much you love me!
Залези
Ðе мога да те Ñрещна в този град на залези,
на улични музиканти,фонтани и кафенета,
в този град на Богородица ,
където Ñ‚Ñ Ñи има Ð¡Ñ‚Ð°Ñ‚ÑƒÑ /най-голÑмата в Ñвета/.
Колекционирам залезите, в които теб те нÑма,
за да ти ги дам нÑкой ден за подарък.
Събирам в нотна тетрадка мелодиите
на акордеониÑта, който заедно Ñ Ð•Ð´Ð¸Ñ‚ Пиаф
за нищо не ÑъжалÑва.
И мелодиите на китариÑта, който ноÑи огън
от фламенкото и Пако де ЛуÑиÑ.
ÐŸÐ°Ð·Ñ Ñ‚Ð¾Ð·Ð¸ огън за тебе, който те нÑма тук,
но, може би, ще дойдеш и ще ме попиташ
какво Ð¿Ð°Ð·Ñ Ð·Ð° теб и Ð¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ Ð»Ð¸ те още.
Ðе мога да те Ñрещна в Ñ‚Ð¾Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´,
Затова Ñъздавам ÑвÑÑ‚, където да Ñме двама!
И ето Ð´Ð½ÐµÑ – Ñлънцето целува върховете
на Ñамотните дървета преди залез.
Дано във еÑÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð»ÐµÐ· на живота ми
Ñлънцето да ни целуне двамата
като върховете на дървета ,
които винаги Ñа били заедно.
MINA KARAGYOZOVA
Bulgaria
Gracias, Dios mìo,
por quitarme la copa amarga,
por poder escender puentes de amor y ternura,
sin sentir miedo,
encima de los abismos, gritados y salvajes,
por quitar otras copas amargas,
por convertir los sufrimientos
en lecciòn,
los enemigos – en amigos,
por poder perdonar, sin odiar
estos innumerables traicioneros.
Gracias por los milagros en mi vida –
por los grandes y por los pequeños,
por el corje dirigirme a ti,
por la escalera estrecha de Jakob,
por las pruebas y lecciones,
por la ternura y por la paciencia,
por el perdòn y por Golgota de la rabia
y de la humildad,
por los Salvadores tuyos,
enviados antes de tragarme el infierno,
por mi alma,
llena de dolor, amor y armonìa,
por tu caridad donada,
por el destino y por la clarividencia.
¡Te agradezco tambièn y por este poema!
Guarda hasta el último momento
mis sentidos, te pido,
pero ademàs todo
que sea tu voluntad, Dios.
CONJURO
Como rayo de Lazar
mi pensamiento corta el espacio,
para lograr alcanzarte.
Te quiero tanto.
Como agua silenciosa,
lúcida por los rayitos de sol,
se arroja alrededor tuyo
mi alma...
Te quiero tanto.
Como cristal lìquido,
como luz clara, traspasada,
como materia te abrazo...
Te quiero tanto.
Amplio poco a poco el universo
por mi aliento,
para rozarte, amor.
Te quiero tanto.
Quiero ser inmortal,
hermosa y eterna,
para estar a tu lado.
Te quiero tanto.
Quiero que seas inspirado,
alentado y feliz
incluso sin mì.
Te quiero tanto.
Y cuando te vayas
(mejor a los mundos màs bellos,
tòmame contigo por tu cabello,
por los ojos, por tu piel
¡tòmame!
Vete, penetrado por mì.
Te quiero tanto.
EN EL ULTIMO TIEMPO
A lo mejor, en los tiempos últimos
vivimos todos, pensando en el pan.
¿Quièn necesita mis criaciones,
quièn necesita mi don de la palabra?
Y en los últimos momentos,
cuando estamos compartiendo el pan nuestro
de cada dìa,
tomar un trago de vino – es decir:
la sangre de Jesús
a penas nos acuerdan las palabras –
rechazadas, despresiadas, poderosas
y maldecidas todas.
Como Jesús,
no puedo sosegarlas, deciendo:
¨la sangre es vino y mi cuerpo – el pan.¨
Yo les entrego mi alma,
viendo que nadie la necesita.
Y hoy mi oraciòn es solamente una:
¨Oh, Dios mìo,
Que se conviertan mis palabras en pan y vino.
La traduccion de bulgaro en español: Violeta Boncheva
(Poemas publicados en español: 17-07-2018)
No record found.
No record found.
No record found.
No record found.
Comments
Follow me on: