Eli Videva
Ели Видева
Родена в Хасково. Завършила математика в 
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.
Работи като учител по математика и информационни технологии в Хасково. Председател на Клуба на дейците на културата, който е съорганизатор на литературни дни „Южна Пролет”. 
Автор е на стихосбирките „Огън под дъжда”, „Дом”, „Версия Живот”, „Небесен конник”, „Думи за нататък”, „По оста”,”Оживявам”. 
Член е на Съюза на българскте писатели и на Съюза на математиците в България.

България

Рисувай деца
И изопнати тънки тополи,
лилаво небе изпъни
между острите връхчета
и облак зелен положи
на земята – за връщане.
На птица гласа запилей
из високото горе,
та жълтият цвят на житата
да никне на воля.

От глас на момичета влюбени
слънце създавай,
а мътната болка край тебе,
стори я на пътища.
Засей по билата надежда,
във ниското – къщици.
Остава да вейнеш
забрадката черна.
За памет.
Така си рисувам
насън и наяве
България

ВЕРСИЯ

Безкрайно – земен като угар
и като миг неповторим –
Животът се изнизва грубо
от радости и скърби зрим.
Поставя ни безброй въпроси,
не чака отговор дори.
Не вярва, че в душите боси
най-дълго болката гори.

А ние, дребни буболечки,
обречени на оня миг,
пред който слънцето зачерква
в очите ясния светлик,
живуркаме съвсем подвластни
на битие с погрешен ход...
Това, което ни спасява
е чувството ни за живот.

ЖИВОТ

Баща ми пие виното си сам
и му е тъжно, че ме няма вкъщи.
А аз съм само скитница за двама –
нозете ми все носят двойна същност.

Духът му е обсебил моя ден
и всички лудости са някак общи.
Баща ми, най-съществената част за мен
ми казва: път и вино има още.

АВТОБИОГРАФИЯ

Тъй си я карам дръзко и смахнато
с поне сто проблема под мишница.
С трима мъже си сядам на масата.
А един нощем ми се усмихва.

Трупам приятели, думи, енергии.
Мразя поклоните ниски.
В класната стая си късам нервите,
май общо взето за нищо.

Но ако някой ме срещне със злоба,
ще се подпра на пергела
и ще опиша окръжност от обич –
като дете съвършена.

Да се опита да я съизмери
с лунната грапава пита,
върху която ще има за мене
кратерче като копито

от галопиращ Пегас, а от него
бяло перо да си вземе –
то да го учи на истинска нежност.

И да му бъде спасение.

ШАЛ

Ще си купя шал.
Огромен шал,
в който да се скрия.
И ще го оставя вместо мене
да поема гнусните нападки,
всички кални думи и обиди
фразите, които ме преследват,
славословията безогледни
и неискрения смях.

Ще си купя шал.
прозрачен шал,
за да мога ясно да ви виждам
вас, които ме обичате
безрезервно и безцеремонно.
като мойте обяснения в любов –
всичките са въпреки.

Ще си нося шала като мантия,
или като рицарски доспехи,
или просто като шал.
Нали е хубав?

ЖИВОПИС

Зелено ми е слънцето,
а вятъра му перест
е петльово перо,
с което ще погали
по нивичките – козяци
покълналото жито
под слънчево око.

Зелена е душата ми,
оранжевеят дните,
сърдечните синкопи
вещаят нежен злак.
Небесните сияния
ми обещават милост,
че няма да потъна
във делничният мрак.

Че някак ще спасявам
по мъничко от всичко-
от пеперуден полъх
до весела сълза.
И как да не повярвам,
че облаците кичести
са чудо от което
мирише на роса.

Спасение

Когато даваш без остатък
сърце, душа и същество
в живота по човешки кратък
ще те спаси една любов.

Когато буря те завее
и глъхне глас за благослов,
напук на дъжд и суховеи
ще те спаси една любов.

Когато времето изтича
през миглите като просо,
в безмислието ще наднича
да те спаси една любов

Любов

Защо съблече моите бодли –
те бяха толкова удобен щит.
Сега душата, голата, гори.
и никой порив не остава скрит.

Така съм беззащитна - като свещ
във епицентъра на ураган,
понесъл на потоци кал и гмеж.
Боя се теб да не загубя там...

И даже да не знаеш как боли,
ще ми помогнеш ли през вятъра
докато никнат новите бодли –
да оцелеят сетивата .

З А В Р Ъ Щ А Н Е

Днес от старата циганка
купих бонбони,
дребни ябълки,зоб
и мъниста.
Ще нахраня довечера
твоя сив кон,
ще вплета
по опашката синци.
Ще открадна от гривата
тъничък косъм -
за късмет и магия
ще му бая в нощта.
И когато със вятъра,
скитника рошав
попрескочим
планински бърда,
ако искаш , ме чакай
на южния склон -
ще се върна
през някое съмване
с побелял
от препускане кон.


Молитва

Спасявай ме, любов, спасявай ме безгласно
от твоя водовърт на оскотели страсти,
от злобата, която се сипе като жупел,
и в празните очи на хората се трупа.

Спасявай ме, любов, залей ме със надежда,
че някъде край мене нещата се подреждат,
че ще прескочим трапа на дните бездуховни
пречистени и грешни – защото сме виновни.

Спасявай ме любов! Наистина, спаси ме.
Сега като в молитва повтарям твойто име –
подобно тъжен битник на тебе се обричам.
Кога ще ме научиш буквара ти да сричам?




eli_videva@abv.bg