PREGHIERAPlamen KirovTi amo.Ma ne ho paura.Temo la mia meravigliache tanto presto fini il silenzio:la musica del tuo visofu l’ albadopo la guale i coloriparlarono.Ma io non li capisco-molto tempo conoscevosolo le tenebredel mio autunno solitario,e ora sono un neonato e non caprisco nulla…Sento movimenti,profumi,suonima fra di essisono come un alitoche perfino non e il mio.Sono cosi impotenteNe ...
PREGHIERA
Plamen Kirov
Ti amo.
Ma ne ho paura.
Temo la mia meraviglia
che tanto presto fini il silenzio:
la musica del tuo viso
fu l’ alba
dopo la guale i colori
parlarono.
Ma io non li capisco-
molto tempo conoscevo
solo le tenebre
del mio autunno solitario,
e ora sono un neonato
e non caprisco nulla…
Sento movimenti,profumi,suoni
ma fra di essi
sono come un alito
che perfino non e il mio.
Sono cosi impotente
Nel tuo mondo inevitabile.
Amami.
Sii mia madre.
Creami con un sospiro –
quello, del tumulto inaspettato
quando tutto e insspiegabile.
Sii mia madre.
Creami
con uno sguardo, una mossa,
e se sono buffo,non fa niente-
la viva e piu saggia dei sogni.
Basta che con essi
finisca il mio silenzio,
che la mia paura
parli adesso
con il dolore
che si chiama- amor.
Ti amo.
ГРАМАТИКА ЗА НАЧИНАЕЩИ
Пламен Киров
Не се кълни във гроба на дедите –
навярно те били са костенурки,
забравили да плуват и да дишат
в първичното море на естеството.
И изпълзели на брега си ръкотворен,
са проговорили с гласа на самотата.
Повярвай на прибоя лекомислен,
във атома на пяната му вярвай –
внезапната божественост
на гордостта си
смирил в поредна Афродита.
Повярвай на прибоя лекомислен.
Ще пишеш със подводни пръсти
във пясъка – по морски неразтребен –
неподозирани,
навярно – и ненужни,
езически и безезични словеса.
И само рибите ще ги наизустяват
и сигурно ще се досещат,
че словото бе бог.
А Бог – мълчание.
РИЦАРЯТ, СЪЛЗАТА И ЗЕМЯТА
Пламен Киров
Аз лягам в себе си – във свойте кости,
като в пружинено легло,
а сякаш съм в доспехите на паднал рицар –
безпомощен и смешен.
И трагичен.
Проскърцвам като катафалка,
потеглила към гробища ръждиви.
И в мен –
сълзите в мен се вкаменяват.
Прорастнали са като сталактити
и пещерните им епохи –
саблезъбо –
са зинали във мен.
Да можех –
отхапал бих живеца на душата си –
да рукнат
гнилите оттоци
на скръбта ми
и на сълзите призрачните пръсти
лицето ми да скрият като шепи.
Но вкаменен от неподвижни мисли,
аз лягам в себе си като в земя
и моето небе ръждясва
от неизплакани дъги.
НЕЩО МЕ НЯМА В ТАЗИ ЛЮБОВ
Пламен Киров
Пред очите ми
сиво огънче свети –
в тънка пепел пламъчето се крие
и цигарите са с глави на комети
и с опашки,
увити в хартия.
Танцуваме блуса
на кръвта си гореща.
пепелта да се рони –
минало – свършено.
Какво,
че огънчето е сърце на нещото,
което ще ни прекърши.
Още
имаме време
да сме си в ада –
сред пепел и дим, сред искана болка,
в насладата тъмна –
да бъдем придатък
на някой подобен.
и – не толкова.
Насладата яростна
свети и гасне
с отблясъка властен в очите
на този, който в нас ще прорасне –
обичан, обичащ.
Или мъчител.
А любовта е отсъствие. И драматично.
Диалог на самотник.
Сбъркано племе.
Тръгвам си. Време е. Нищо лично.
Просто трябва. Не зная защо.
Но е време.
COMO SI NO ME ENCONTRARA EN ESTE AMOR
Plamen Kirov
Delante de mis ojos
Brilla fuego gris,
En una ceniza flaca
Se oculta la llama
Y los cigarrillos son cabezas de co$3>s
Con colas liadas en papel.
Bailamos una danza lenta
De nuestra sangre caliente.
Que se desmorone la ceniza –
Pasado - terminado.
No importa
Que la llama es corazón de algo
Lo que nos va a quebrar
En un momento inesperado.
Todavía tenemos tiempo
Para que estemos en infierno
Entre la ceniza y humo
Entre un dolor deseado
En un placer oscuro
Estar suplemento
A alguien como nosotros.
Pero no tanto.
El placer furioso
Ilumina y se apaga
Con un resplandor despótico en los ojos
De él
Que por nuestro dentro crecerá
Amado. Amando o verdugo.
Pero el amor es una ausencia. Dramática.
Dialogo de un solitario.
Una tribu perdida.
Me voy. Es tiempo. Nada personal.
Es necesario. No se por qué.
Pero es tiempo.
Traducción: Violeta Bóncheva
Пламен Киров
КАПРИЗ
На Д.
Аз съм само звездоброец
на дневните звезди
в сърцето ми,
а нощната жена е близо –
в короните узрява
вечерта й,
а в мен узрява пълнолуние
и аз съм този ден, след който
завинаги
ще бъде нощ.
KAPRICHO
Dedicado a D.
Plamen Kirov
Yo soy solamente un contador
De estrellas del día
En mi corazón,
Pero la mujer nocturna está cerca
Y en las frondas madura su noche.
Pero en mi alma madura
Un plenilunio.
Me siento como
El día brillante
Después del que
Para siempre vendrá la noche.
Traducción: Violeta Bóncheva
ЗНАМ
Пламен Киров
Навярно ще ми трябва много бъдеще,
защото в сянката си вече съм навлязъл.
Навярно ще ми трябва много бъдеще.
И щом не мога да съм друг – ще стана музика.
Ще съм фалшив като изсъхнало листо.
И нека ме изпеят цветовете
със гърлените ветрове на залеза.
Аз знам – ще ме изслуша тъмнината.
Когато мозъкът ми става разстояние,
когато коренът ми се превръща в мълния,
когато ме изпяват ветровете –
аз знам .
Ще ме изслуша тъмнината.
YO SÉ
Plámen Kirov
A lo mejor necesitará de mucho futuro
Porque ya penetré en mi sombra.
A lo mejor necesitará de mucho futuro.
Y si no puedo ser otro me convertiré en música
Seré falso como una hoja seca.
Y que canten para mí los colores
Por vientos vocales de la puesta.
Yo sé me va a escuchar la oscuridad.
Cuando mi cerebro se convierta en distancia
Cuando mi raíz se convierta en rayo
Cuando canten para mí los vientos
Yo sé
Me va a escuchar el rayo.
Traducción: Violeta Boncheva
АНГЛИЙСКИЯТ КАТО ЛЮБОВЕН
Пламен Киров
След толкоз обиколки на Екватора.
След толкова платна и знамена.
И вятър.
След толкова английски...
А аз не знам английски.
Какво че сме се срещнали на място,
където всичко е любов,
когато тя очаква думите.
За нея...
А аз не знам английски...
Ако й проговоря на етруски
ще бъда някакъв италиански селянин.
И затова откриваме Америка –
Екваторът е тъжно място
без Америка -
и само я прегръщам
и само ме целува,
защото сме в Америка -
след толкова платна
и знамена,
и вятър.
След толкова английски.
EL INGLÉS COMO UNA LENGUA DE AMOR
Plámen Kirov
Estamos descubriendo América.
Después de tantas vueltas alrededor del ecuador.
Después de tantas velas y banderas.
Y viento.
Después de tanto inglés…
Pero yo no comprendo inglés.
Qué importa que nos encontramos en un lugar
Donde todo es amor
Cuando ella espera las palabras.
No sé.
Pero yo no comprendo inglés…
Si empiece a hablar aramea
A lo mejor seré un campesino italiano según ella.
Y por eso estamos descubriendo América -
El ecuador es un lugar triste
Sin América –
Y solamente la estoy abrazando
Y solamente me está besando
Porque estamos en América –
Después de tantas velas
Y banderas
Y viento.
Después de tanto inglés.
Traducción: Violeta Bóncheva
ПАЗАРЪТ „ИЛИЯНЦИ”
Пламен Киров
Многорасовата горест
Бърчеше усмивки
И продаваше на дребно
Нощните си диалекти –
Толкова любовно пъстри,
Че с едно ¨merci¨ нахлуваш
Във съня им всепазарен
И мечтаеш да се свършиш
До последния кашон.
КОПИЕТО НА СВОБОДАТА...
...САНЧО...
Пламен Киров
Изгрява горе пътеводната искра
на изкормвача.
...А сърцето се свива в гърдите
като грешник в изповедалня...
Но светнало е
третото око на Сътворението.
То ли ще отдели
свободата от ужаса?
То ли ще е циклопът,
слепците повел към победа?
То ли ще светне
посред нимба на слънцето
като сълза по лице на икона?
...А кръвта обикаля сърцето
от кървавия изток до кървавия запад...
И в капки кървави, слънчеви зайчета
Искрят като алени призраци.
Те са огнените хорове от блясъци,
възпели свободата на ужаса
под иконата на циклопа.
Те са сълците в очите на слепите
и за тях светлината е истина.
Само ако боли във зениците.
...А сърцето, Санчо, сърцето –
сърцето е слънчево зайче...
GEBET
Plamen Kirov
Ich liebe dich.
Aber ich hab´ Angst vor mich selbst.
Vor meine hochnesige Überraschungkeit,
daß meine Ruhe so schnell endete
und die Musik deines Gesichts
ist der Sonnenaufgang,
nach welchem begonnen
die Farbe zu sprechen.
Ich verstehe sie nicht -
Lange hab´ ich die Fisternis meiner
selbstvertiefte Herbstlichkeit gebeichtet,
sondern ich bin neugeboren.
Und ohne Begriffe.
Bewegungen und Wohlgeruche und Tone
sind meine Heimat ... aber ich bin in her
wie einen Hauch,
welcher nicht meinen ist.
Und laß ich wie ihn hilflos in dein´
weltraum Unvermeidlichkeit bin.
Liebe mich!
Sei mir Mutter.
Erschaffe mich
mit einem Atem, mit einem Suefzer -
jener - von plötzlicher Aufregung
wenn alles unerklärlich ist.
Sei mir Mutter.
Wiedergebe mich
mit einem Blick, mit einer Bewegung -
und laß ich komisch und genügend bin -
das Leben ist kluger als die Träume.
Und laß meine Ruhe mit ihnen beendet,
und meine Angst beginnt zu sprechen
durch den Schmerz,
der Liebe ist
Ich Liebe dich.
Biografía:
Plamen Kirov
Кратка биографична справка
Пламен Киров е роден на 29 март 1961г. в София.Завършил българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на стихосбирките:
„И надеждата не е лош гроб”, 1994
„Хоризонтът солен на плътта”, 1996
„В късната пролет на лятото”, 1999
„Аз - кръстопътен”, 2003
„Окъпване на въздуха”, 2010
Носител на националната литературна награда „Александър Вутимски” - 1994 г.
Първа награда на литературния конкурс „Алеко Константинов” - 1997 г.
Награда на ВМРО - Мелнишки вечери на поезията - 2004 г.
Първа награда на литературния конкурс ”Струна и стих” - 2004 г.
Национална литературна l
Read More
English 
Spanish
