Роза БОЯНОВА


ДАЛЕЧЕН ДИПТИХ

ЧОВЕКЪТ ДO МЕН е тояжка на пътя изпусната
А толкова дълго вървях над него приведена
Сега се изправям прохождам отново
Като стрелка на везна се поклаща натежалото тяло
И на мен се обляга светът

ВИКТОРИЯ

Край блатото щом срещнеш секачи на тръстики
В ръце с луни свирепи
Свистят от страст раними
Стеблата покосени воини политат
Водата ги превързва с бинтове зелени

Край блатото щом срещнеш секачи на тръстики
Това е знак че дом за любовта ти има
Звездите дива патица ти носят за вечеря
Лъжливи цигански очи са чашите със вино

Уроците на красотата дълго преповтаряй
Тя цял живот ще те изпитва още ли я помниш

Щом съмне от съмнения и светъл гняв небето
Ще хвърли зарче заран
Тогава ще узнаеш
Победата наистина на теб прилича
А ти на стих с крила във въздуха написан

КАК УИЛЯМ РЕЦИТИРА СТИХОВЕ

Изправя се внезапно
Почти излишен е изящният му многокрак бастун
Рисува паяци в пръстта една самотна въпросителна
Озадачила края на следобеда

С очи прелюбопитни старите бойни обувки на Уилям
Оглеждат смаления ден над който летяха
Сега се повдига, гръбнакът му пука
В ушите звучат застрашителни стихове

Другите възрасти се страхуват да дойдат

По-бистро око и изворът няма

О здрави думи
Изчервявам се заради вас

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ВЪОБРАЖЕНИЕТО
С ЕДНА ПУШКА

А Любо Левчев ни се обяснява в орфизъм

На рамото на сина ми
Виси мечта
Няма как да кацне
Той самият е птица

Заплахата си е така природосъобразна
И мечката стръвница знае
Няма как да й посегне моят син
Но би опитал
Меда несвършващ на преследването
Тя ще му прочете следите

Във спомена понякога се спотаява
Особеното празно
Зее гладно и зло
И никога не се насища

Не винаги от сцената на листа пушката гърми
С писалка в джоба може да си по-опасен

КРИЛАТАТА КОЛЕСНИЦА

На ум

Всички времена се приплъзват едно върху друго
Всички обитатели от триста години насам
Идват едновременно
Гласовете им
Един след друг
Един до друг
Един в друг
Като песен от родопите до странджа баир
С лек американски акцент

Чуваш как уилям пише ванко чете а любо левчев е щастлив
Искаш да чуеш собствения си глас или дишане
Да сънуваш съня си
Но не можеш защото
Това са гласът дишането съня на поне триста души

Непрекъснато ме изпитваш
Как успявам да обърна времето
И да си взема умалената ценна субстанция младост отвътре

Понеже имам криле в излишък
Ще ги пришия за стола ти
Даровете на морето нося в очите си
Аквамарини розмарини стихоприношения

Духът напразно се опитва
В бутилка да се събере
Като в стихотворение без главни букви и поанта
И се оставя да бъде изгубен открит и отворен
Когато е вече пораснал и стар
И готов за отлитане

СЪВПАДЕНИЯ

Майка ми храни гълъбите под прозоpеца.
Прегладнелите не смеят да пристъпят,
Докато най-силният не се нахрани. И след отлитането му лениво-сито
Дълго още се боят да вкусят
Ухаещите в жегата две риби.

Момчето на съседите раздава справедливост
С прашката.

И майка ми обича риба,
Но не иска да опита,
Неволно да не изяде съдбата ми
[нали и аз съм зодия така]л

А дават по Дискавъри на живо
Ампутация на счупено крило –
Единственият начин птицата да оцелее
След войната с прашките.
Момчето на съседите навярно също гледа,
Защото гларусите отлетяха.

И от съчувствие
Със него се превръщаме
В две еднокрили птици –
Опираме несръчно рамене –
Да се оттласнем заедно от трудната земя,
Небесното привличане ни мами.

Утехата ни е в това:
Душите може би остават цели…

Случайно,
Или пък закономерно,
Аз дълго чаках
[даже още чакам]
крило,
с което ще си поделим
самия поетичен небосклон,
на две морала ще разцепим,
ще взривим представата за гравитация
и истинско летене.

Ако душите ни останат цели.

ДЮЛЯТА

Всички сезони в един плод.
Виж:
Мъдрата природа преподава сюрреализъм.

Гнилото на есента е отхапало меката половина.
В топлата утроба
Семките покълват пролетно.
Но и зрелостта,
Съхранена в снега,
С жълта плът тлее.

Ако клонът, от който полетя,
Беше малко по-високо,
Строгият отговор на гравитацията щеше да я довърши.
Ако беше
Със семчица само
По-лека,
Щеше сега да е здрава сред меката шума.

Добре че не всичко е обичайно,
Иначе как стихотворенията
Щяха да ни раждат?!

НЯКОЛКО ДЕТСКИ ПРИКАЗКИ

На Ваня Кръстева

1.
С БОТУШКИТЕ НА ДЯДО ОТ ЛИСИЧА КОЖА

Можеш да пребродиш вълшебното
Да влезеш в ново приключение
Или да станеш отговор на гатанка
Хитър когато е трудна
Глупав ако всички отгатнат
Преди Що е то

Но ако глутница кучета душат врата ти
Можеш да катурнеш наопаки някоя мъдрост
Само нищо не взимай
Само не се обръщай
И не казвай на никого
Как така
Лисицата станала течна

2.
ПОЗНАТОТО АКО ПРЕСКОЧИШ

С ботушки от лисича кожа
Ще видиш себе си
Отвън или отвътре
Ще срещнеш изумен
Едва забележимото
но и голямото
космичното
и земното
да си играят без да се ударят
да се разбират по-добре
защото си говорят
с езици най-различни

Дори и без поука в края
Ще узнаеш
Доброто лошото красивото и грозното
Са в приказките скрити
Понякога тревожно си приличат

3.
КАК ЛЪЖЕ ГАТАНКАТА

Говори се за единак
Ала разбираш
На пътя си поставя странен двойник
И само с хитрост
Можеш да отгатнеш
Кой е истински
Вълкът
Или лъжливото овчарче

А мъдростта стои сама
Забравила е приказката
От която произхожда

Безсмислиците някога са били умни
Но в дългото си скитане дотук
Са позабравили това което знаят
Смехът им ги променя като глина
В ръцете на дете
И страшното изглежда любопитно
Дори когато без носле се скита

4.
С едно перо по-малко
Няма да мога да отлетя на Юг
Детска приказка

ОЛЕКНАХА КРИЛЕТЕ МИ

Без любовта която все ме дърпаше надолу Read More