Красимира ЗафироваKrassimira SafirowaDIE RICHTIGE ZEITAMERIKA ZU ENTDECKEN “Ich träumt von einem paradiesischen Ort” K. WhiteWir leben von den Almosen der Sonne –wir Armen, wir Reichen, wir bezaubernden Lausejungen,auf die Dreißig zudehend.Unsre Köpfe stehn in Blüte von dem vielen Denk ...
Красимира Зафирова
Krassimira Safirowa
DIE RICHTIGE ZEIT
AMERIKA ZU ENTDECKEN “Ich träumt von einem paradiesischen Ort” K. WhiteWir leben von den Almosen der Sonne –
wir Armen, wir Reichen, wir bezaubernden Lausejungen,
auf die Dreißig zudehend.
Unsre Köpfe stehn in Blüte von dem vielen Denken;
mitten in der wasserlosen Wüste der Ziivilisation
erinnern unsre Köpfe an die Gärten der Semiramis.
Unsre Augen sind herrliche Mittagsruheplätze
für die letzten Herden feinwolliger Phantazien,
unsre Augen hängen schicksalsschwer
an dezechenden Neidern.
Unsre Hände sind feine Werkzeude für das Wunderbare –
sie kneten den Ton der Nacht und formen
die Morgenröte.
Unsre Seelen wuchsen über alle Vorstellungen hinaus;
Unsre Seelen – verzaubert, ja verrükt…
Wir leben über den Wolken, über den Normen, ideal –
zugedeskt mit alten Zeitungen,
schlafen wir unter den Brücken
des Weltalls.
Und wir sind die ersten , die Wasser des Heils emfanden,
und diese Wasser kommen gewiß aus dem Old Smoky Mountain,
wo alles klar ist,
was sich auf die Behörden bezieht,
und so geheimnisvoll,
wenn wir unsren Blick
auf das scharfe Profil des Windes richten;
des Windes, der Seattles Rede verfaßt hat.
Wir leben, katastrophal aut die Ellenbogen destützt
auf die Mauer aus Gleichgültigkeit;
wir leben mite in wenig Hoffnung und stark
im gleichen kurzzeitigen Umkreis,
da die Büffel abgeschossen wurden
als Komplizen der Rothäute,
da die Lüge ihren Hohepunkt erreicht
und jetzt hin und herschwankt
unter dem Druck der kosmischen Strömung.
Unsre Zeit ist gekommen zu missionieren,
unsre Zeit ist gekommen, Amerika zu entdecken
und es seiner Urbevölkerung zu schenken.
[ “Eurydike singt” – Kirsten Gutke Verlag /Köln – 1999] ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ
ЗА ОТКРИВАНЕ НА АМЕРИКА “сънувах изначално място” К. Уайт Живеем от подаянията на слънцето –
ние бедните, ние богатите, ние очарователните
хлапаци,
подгонили трийсетте.
Главите ни са цъфтящи от многото мислене;
главите ни напомнят градините на Семирамида
сред безводната пустош на цивилизацията.
Очите ни са прекрасни пладнища
за последните стада тънкорунни измислици;
очите ни съдбоносно надвисват
над пируващите завистници.
Ръцете ни са фини оръдия на прекрасното –
месят глината на нощта и извайват
зазоряване.
Душите ни всички представи надраснаха;
душите ни – омагьосани, смахнати…
Живеем надоблачно, наднормено, идеално –
загърнати в стари вестници
спим под мостовете
на Вселената.
И сме първите, които посрещат водите на спасението,
а тези води идат навярно от Олд Смоуки Маунтин,
където всичко е ясно,
що се отнася до властите
и толкова тайнствено,
ако се вгледаме
в острия профил на вятъра;
вятърът, съчинил речта на Сиатл.
Живеем катастрофално облакътени
на стената от безразличие;
живеем обнадеждени и силни
в същата кръговременност,
в която бизоните бяха разстреляни
като съучастници на червенокожите;
в която лъжата достига своя максимум
и сега се клатушка
под напора на космическото течение.
Дошло е нашето време да мисионерстваме.
Дошло е нашето време да открием Америка
и да я подарим на коренното й население.
[из антологията “Евридика пее” – Кирстен Гутке/ Кьолн]ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“Наклони, Господи, ухото си” – Псалом 85 От есента нататък
с езика грапав на нощта,
с очите й, вторачени
в походката
на дяволски объркания словоред
на тишината, във която
душите ни звънят високи
и преливащи от сок,
като асми
пред къщата на Бога.
Господи,
дано не свърши никога
лилавото тръпчиво вдъхновение
на боровинките
и на елените тромпетите
дано не млъкнат никога,
и ястребът дано не сложи точка
на небето,
дано не проговори камъкът
насред великото си Слово
и дано
реката не забрави да целуне всеки,
който я целуне.
От есента нататък
със парещия дъх на всички времена,
в които са се любили звезди
и усурийски тигри
и гриви са преплитали коне,
и някой песен посадил,
за да не вехне в самота
Дървото на живота.
РЕЦЕПТА ЗА МЪЖ - УПЪТВАНЕ ЗА ЖЕНАМъжът не трябва да се взема наведнъж,
а в малки дози
и винаги добре да се разклаща,
та сребърният сулфамид на утаената му страст
полека да изпълни цялото пространство.
И винаги да бъде включен в някаква игра,
която дяволски да му харесва.
Крепостна стена мъжът ще трябва да е
също, с кули от висока смелост
и с врати двукрили, през които
конницата на ума му наведнъж да се изсипва,
та врагът да чупи пръсти
и да влачи копие и плащ
към дъното на свойта участ.
Трябва да се вписва леко
и естествено в пейзажа
и да няма нужда от надстройки.
Трябва да е тежък като камък
и на толкова удобно място,
че да може хем да се издигне храмът,
хем пътеката да бъде тайна.
КАКВИТО СЪМ ЗАПОМНИЛА РЕКИТЕНа Ометеотл полираното огледало е вирът.
С малиненочервени устни слиза към брега
[самото бряг спасителен] момичето
и от полата му нататък е звъника и пчели.
А в двора на порутената черквица встрани
е сътворен, зелен до вулканичност явор и,
от лавата залят, клисарят спи
под синята камбана на небето.
Слънцето сладни в езика на нещата
и внезапно проговаря камъкът,
а думите пълзят в брадата му от лишеи
и мравката, която е върху ръката ми изписана,
навярно значи път към някаква река,
която е във паметта ми непресъхваща.
Biography:
KRASIMIRA ZAFIROVA
Красимира Зафирова Красимира Зафирова е българска [[поетеса]]. Родена е през 1957 година в Перник; Следвала Източни култури в НБУ. Живее и работи в Перник.
Автор е на книгите:
* 1991 — „За Карлсон и другите“ първа награда в конкурса „Веселин Ханчев” – Стара Загора
* 1992 — „Начин на живот“, издадена с конкурс на [[Национален център за книгата |Националния център за книгата]] от ИК „Младеж“
* 1997 — „Третата костенурка“ — издадена от ИК „Анубис“, с конкурс на Националния център за книгата
* 2001 — „Записки върху сняг“ — ИК „[[Жанет 45]]“
* 2005 — „Правило 42“ — ИК „Жанет 45“
* 2009 - “На друг език” – ИК “Жанет45”
За творчеството си Зафирова е удостоена с националните награди „Веселин Ханчев“, „Мара Белчева“ [1993], „Златоструй“ [1994], Първа награда в Националния конкурс на Ордена на трубадурите средиземноморци [1999], Първа награда в есеистичния национален конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР [2001], Националната [[Иван Николов [награда]|награда „Иван Николов“]] [2001], специална награда в [[хайку]]-конкурс — Благоевград [2008].
Участия в антологиите:'Български поетеси' - изд. 'ЕКВУС АРТ' - 1996; 'EURYDIKE SINGT' - Kirsten Gutke Verlag / Kioln - 1999; 'Сто години любов' - изд. 'Зелена вълна' - 2000; 'Български поети' - изд. 'Захарий Стоянов' - 2003; 'Женска поезия - България, Македония,Сърбия' - изд. 'Сонм' - 2003; 'Лирика' [НДК] и др.
Многобройни публикации. Преводи в чужбина.
Член на СБП и на MENSА
== Източници: в. 'Култура', в. 'Труд', в. 'Сега', Литературен вестник, сп. 'Съвременник', сп. 'Пламък', сп. 'Везни', сп. 'Театър',
'Езикът на пустотата' [Антоанета Николова - София - 2003] и пр.
krasi_zafirova@abv.bg
English 
Spanish
