ПоезияПоезия се ражда в самотата,Когато нямаш радост да ти я дари,К ...
ПоезияПоезия се ражда в самотата,
Когато нямаш радост да ти я дари,
Когато плачеш тя ти е позната,
Сълзите ти да спре и да те утеши.
Поезия е болка да създаваш
Нов свят от слънце и от синева,
И вечно себе си без корист да раздаваш,
И винаги да вярваш в пролетта.
Поезия е жаждата да дишаш,
Да имаш по-красив от утро ден,
Поезия е поривът ти да обичаш
С еднаква сила огъня, дъжда студен.
Поезия е бликналото чувство
От морска песен, руйно вино, ручей тих
И радост е и мъдрост,и могъщество
Да въплатиш във своя стих.
PoesiaLa poesia viene quando
Tu ti senti solo al mondo
e la gioia è così lontana
irraggiungibile, le tue lacrime
di asciughiare e di farti calmo.
La poesia è il dolore di creare
un nuovo mondo spledente di sole
poter donare
il tuo cuore quando l`altro manca.
La poesia è la voglia di creare
un nuovo mondo colle tinte lucide,
la sete di potere respirare
la goccia d` aria come che fosse ultima.
E’sempre la primavera di amare,
il fuoco e la pioggia tanto fredda,
canzone di una limpida sorgente
che puo innaffiare tutta l’anima.
La poesia è il sentimento vivo
del mare che di nuovo ci saluta
è gioia se di nuovo puoi andare
alla spiaggia e coi gabbiani
danzare sulla spiaggia insieme a loro.
Нова година Обичам тази нощ – една в годината
Когато календарите се сменят –
Еленов впряг със звънчета по пъртината,
Подаръци за тебе и за мене.
Обмисляме изминалото време,
Планираме за утрешния ден,
В живота справедливо е да вземем
Не повече отколкото дадем.
Ще плиснат чаши аленото вино,
Елхата ще блести с играчки шарени
И този аромат на пресен бор
Ще лее тиха музика в душите ни.
Година Нова и надежда нова
За светлина, хармония, любов –
Дарени от космическия разум,
Приети от човек – добър и нов.
Дванадесет салюта над България,
Хора се люшват, кръгове въртят
И аз се хващам, искам да играя,
Добър и щедър нека е светът.
Anno NuovoTi amo, notte, ultima dell’anno
i calendari quando cambiamo,
corre una slitta di cervi con campane
piena di regali tanto belli.
E pensiamo per il tempo già andato,
facciamo piani per il futuro nostro
decidiamo che è giusto di avere
questo che anche noi potremmo dare.
Il vino rosso gioca nei cristalli
il pino brilla tutto decorato
porta un profumo di foresta verde
come una musica che viene nell’anima
Un Nuovo anno è speranza nuova
per gioia, armonia e amore
donati dall`immensità da Dio
e ricevuti da persone buone.
Dodici rintocchi e danze colorate
nelle piazze, ristoranti, case
ed io mi metto a ballare anche
con tutte queste lucide speranze.
Съдба И моята съдба не ще е лека
Не мога с малкото да се задоволя,
Не искам аз утъпкана пътека,
Като Икар аз искам да летя.
Възможно би било животът ми да е спокоен
И да ме носи плавно ден след ден,
И да остане след смъртта ми спомен
За хубави неща, извършени от мен.
Но има ли по-хубаво от бурята,
В която на кормилото със две ръце,
Със мускули по-здрави и от корабно въже
Сред хилядите пръски, труса, трясъка
Ти водиш кораба срещу стихията
По волята на твоето сърце.
Човекът е един пътуващ кораб,
Пътуващ към незнайни светове,
От него управляван както може,
От океана тласкан към различни брегове.
Кормчия му е разумът или сърцето,
Закрилник му е неговият Бог,
А бурите връхлитат без да питат
Дали е силен корабният борд.
Аз искам да се боря с бурите, със вятъра,
Не трябва миг да имам в тих покой,
Като орлица да летя, като лъва в трибагреника
На земята святата да стъпча трудности
Застанала спокойно срещу тях.
И ако някога да бъда утолена,
И ако някога помоля времето да спре,
Да бъде за да полетя отново
Към нови по-сияйни светове.
DestinoDestino mio, non sarai tu facile,
Le cose piccole mai non mi fanno
Sodisfata, non cerco uno sentiero
Gia passato, come Icaro mi piace
Volo alto. La vita puo venire piu
Calma e di portarmi giorno dopo
Giorno, dopo la morte di restare
Un ricordo per cose belle
Tutte regulate. Ma dimmi cè la cosa
Piu`bella della tempesta sullòceano
Feroce, quando sei solo colla tua
Barca di incontrare lùragano forte?
Siamo tutti navi viaggianti
E cerchiamo rive inconosciute,
Le mani sono sempre sul volano,
Lo girano per stare piu`felici.
Il capitano e il cuore o la mente
E ci difende sempre il nostro credere
I venti battono sul nostro corpo fragile
E le tempeste mai non sono gentili.
La pace se vuoi di incontrare
Per Guerra devi stare preparato,
Cielo azzurro, sento tua musica,
Mare profondo, vorrei vederti
Sempre piu lucido.
Biografía:
Elen de GoriА В Т О Б И О Г Р А Ф И Я
Елен де Гори е моето поетично име, а истинското е
Емилия Тихомирова Казанджиева
Родена съм в София на 19.02.1954 год. Учила съм в столицата. Дипломирала съм се два пъти като магистър – по машинно инженерство и по счетоводство и контрол.
Работила съм 10 години като конструктор и 20 години – като икономист
И Главен счетоводител.
Омъжена съм от 32 години, дъщеря ми е магистър по МИО и счетоводител. Синът е програмист и му предстои магистратура по компютърна техника.
Ползвам с лекота италиански и руски език. Работила съм над 10 години като преводач и счетоводител в италиански и руски фирми. Мое хоби са дизайн, сладкарство, музика.
Разработих си блог с мои преводи от и на италиански: www.emitvtangra.blogspot.com
От ученичка пиша и участвам в изявите по художествена самодейност.
Сега Ви изпращам три стихотворения, преведени и на италиански език. В моята първа лирика Мигове съм превела още 12 по оригинал на Александър Михайлов. В тази книга излязоха напечатани и мои стари творби, някои писани преди 40 год. Мигове излезе на 1.03.2010 год. С ISBN 978-954-9447-67-5 Разбира се, при интерес,бих изпратила още много.
Участвувала съм като водещ в редица телевизионни предавания по интернет телевизия и създател на студио Поезия.
Александър Михайлов – Мелодия на Менделсон.ivr
elendegori@abv.bg
English 
Spanish
