АКО СЕ ВЪРНЕШ

Ако сега, изведнъж под терасата
се появиш и подсвирнеш с уста,
ако самотен приседнеш на масата –
не, не очаквай да те нагостя.

Ядките, дето ги купих до киното,
хвърлих на гарван с пера като креп.
Залеза жадно допива ми виното –
много години го пазих за теб.

Няма ги вече цветята във вазата.
В прашна завивка и чашите спят.
Неми стрелките дори се отказаха
дълги сезони и дни да броят.

Ако самотен приседнеш на масата,
свещника стар, от копнеж обгорял,
ще ти прошепне: “Изхвърлих украсата,
празника свърши, не си ли разбрал?”

С ДЪХ НА МОРЕ

В Бургаския залив дойде босонога
онази любов без която не мога,
с разрошени, мокри коси,
и двама със теб ни поведе полека
две влюбени чайки по лунна пътека,
две слети човешки души.

Забулят ли облаци златната есен,
засвири ли вятъра ледена песен,
и чуеш ли нашия зов,
ти с дъх на море се върни, босонога
и в зимните нощи дарявай ни огън,
вълшебнице, с име ЛЮБОВ!

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Под късен сняг затрупана кайсия,
измръзналите цветове съблича
със скършен клон, от тежка орисия,
с попарени мечти – на мен прилича…

Река пресъхнала в сълзи се мие,
по срутения бряг тъга се стича.
Шаран окъсана надежда шие,
бере душа без дъх – на мен прилича…

Но аз от твойта обич жадно пия,
а слънцето в душата ми наднича –
прогонва черни сенки и магии,
с очи ме топли и … на теб прилича!

***

ТИ ИДВАШ ПОНЯКОГА,
когато здрач покрие всичко.
И с тихи стъпки на идваща радост
ми носиш шепа надежда.
Като с вълшебна пръчица докосваш всичко
и става толкова хубаво...
Мълчиш, после бавно си тръгваш,
заблавил моето страдание,
и пак оставам сама...
Превърнах дните си в очакване!

***

ДА. ОБИЧАМ ТЕ!
Защо? Незная!
Нещо странно в тебе ме привлича.
Търся те! За другите нехая.
Викам те! Сърцето те обича!

Чакам те! Нима ще продължавам?
Като пясък времето изтича...
Сълнчето без тебе не изгрява!
Викам те! Сърцето те обича!

***

ТИ СИ ТУК,
виждам твоя силует.
Мълчиш, но мен ми стига
твоето присъствие.
Протягам в мрака ръце към теб-
да те докосна,
и откривам,
че си СПОМЕН!

***

ВСИЧКО ЗАПОЧНА ОТ ОЧИТЕ-
казаха „Ела”.
Думите заглъхнаха в мрака,
остана жадувана ласка...
Любовта докосваше устни,
устните разгаряха огън!
Огъня в сълзи се превърна.
Шум на релси и вятър.

ОМАЙВАЩИ СА ДУМИТЕ –

като лицето ти,
когато до лицето ми заспива,
като ръцете ти,
когато ме прегръщат закачливи,
като нозете ти,
когато се завръщат доверчиви,
и като устните,
когато ми шептят, шептят бъбриви...

ОМАЙВАЩИ СА ДУМИТЕ –
като очите ти,
и също като тях – лъжливи!

***

НЕ МОЖЕШ да си тръгнеш
просто така!
Затвориш ли вратата след себе си,
ще събера във извехтялата торбичка
натрошените си чувства.
Ще ги захвърля край града-
за да те чакат.
И ти ще разбереш,
когато се завърнеш,
че вече мога да живея без теб!

***

СКРЪБТА на цялата Вселена
влива се в сърцето ми!
Ръцете ми изхвърлят чувствата,
от болката да се освободят.
На забравата веригата се скъсва...
От очите ми изгонено
избягва безразличието.
От тялото ми бликва спомена.
И цялото ми същество те вика!

***

ПОНЯКОГА ЧУВСТВАМ дъха ти,
опияняващ всичко.
Усещам те как се преливаш в кръвта ми
и лудо препускаш във вмените ми!
Аз те моля да излезеш пред очите ми,
да бъдеш истински в моята стая,
както преди няколко дни.
А ти ми отвръщаш с по-бързия пулс
на сърцето ми!
Тогава се втурвам във бяг подир тебе,
във собствената си душа да те открия...


Biography:
Galina Ganova
ГАЛИНА Тасова ГАНОВА – Новкиришка е родена на 12.09.1967 г. в гр. Провадия, Варненско. Живее в гр. Враца. Издала е стихосбирките “Птица окрилена”- Враца, 2000 г. ;“Като миг”- изд. “Пропелер”, София, 2002 г., “Подир стъпките на лятото”- изд. “Илинда – Евтимов”, 2004 г., „Видения”- „Българска книжица” 2008 г. и „По пътищата на Европа” /пътеписи/- изд. „Български писател” 2008 г. През същата година излезе от печат и стихосбирка с нейни стихове на сръбски език в Подгорица, Черна гора. Превод на Веселин Ракчевич.
Член на СБП.

gganova@abv.bg