English 
Spanish
Anton Baev
Nationality: Bulgaria
Email:
- +56 9 8811 6084
- info@poetasdelmundo.com
Poetas Del Mundo
Poets of the world
Our Poets & Artists
Talented, Credentialed & Creative
Our Readers
A wide diverse audience
Help & Support
Call us: +56 9 8811 6084
Continent
Sentiment flows through us naturally, for artistic expression—the ink of our writing—is the very blood of our souls.
0
0
LAS TEMPORADAS BULGARASEste año el invierno tardioY la primavera no vinoQue no hablemos del verano.Tan solo el otoño se ha retenidoComo un mortalmente enfermoSobre la camaSin fuerzas al menos morir.NEFERTITIa AntoniaAsi, como estas durmiendo entre mis brazos¿Dónde estas viajando por tus sueños?Estas tranquila,Hayas atravesado a nado los DardanelesY entre los restos de Troia te paseas.Esta tan ...
LAS TEMPORADAS BULGARAS
Este año el invierno tardio
Y la primavera no vino
Que no hablemos del verano.
Tan solo el otoño se ha retenido
Como un mortalmente enfermo
Sobre la cama
Sin fuerzas al menos morir.
NEFERTITI
a Antonia
Asi, como estas durmiendo entre mis brazos
¿Dónde estas viajando por tus sueños?
Estas tranquila,
Hayas atravesado a nado los Dardaneles
Y entre los restos de Troia te paseas.
Esta tan caluroso
Y tu no te necesites de las sandalias tuyas.
PLOVDIV
M℮tamorfosis para Dobromir
Estoy andando por la ciudad
Como si no fuera mio
Con la que nada me une ya.
Mis amigos se fueron…
Incluso mis enemigos se fueron.
Sobre el empedrado cae la lluvia.
Las acacias se llenan de jugo.
¡Toma y come del tiempo terminado,
ponte la vestidura blanca!
Y todo eso pasa de nuevo en el nombre del amor,
Aunque sea acabado.
Sientate debajo del alero
Y acaricia tiernamente los gorriones mojados.
¡Dormir bajo del sol del otoño es una maravilla!
Y me pregunto: ¿Por qué es necesario despertarme
Si no espero a ninguno?
Lo trazado de anteriormente se ha cumplido.
Es simplemente recoger con huecos de las palmas
Cosas terminadas…
¡Ay, aquella luz se queda!
Estoy en un sitio como la septima colina.
LA BIBLIOTECA DE ASURBANIPAL
Esta es la cronica del mundo pequeño.
Bodler
Arreglar las bibliotecas
Es como si ejercitaras de un modo callado y modesto
El arte de la critica, dice Borjes,
Pienso en ¨Junio,68¨.
Me acorde de èl.
¿Qué le obligo el ultimo emperador de Asiria?
[en un destino parecido hay mas historia que en otros].
Escribir salmos, canciones del corazon
Y entregar las cronicas a otros, aunque sean más habiles escribientes?
Entre las toneladas de polvo y ceniza sobre las estanterías,
Entre los cascos y azulejos rotos,
Entre las espadas oxidadas y lanzas,
En el fondo de la Ninevia destrozada
¿Qué nos dicen los pergaminos?
Los autores del encargo describen los marchas,
Las batallas y sitios de fortaleza,
A veces rebeliones en guarniciones.
[Aunque no haya nada de malo en cuanto a las cargas
Por alli no descubrimos mucho.]
Aca y alla son dibujados los leones perseguidos
[las gacelas son demasiado interesantes]
Siempre coloridos y heridos.
[pero no nos diran nada de ultima caza].
Totalmente diferente es con los salmos.
[a pesar de que sόlo arreglarlos es critica del sentimiento.]
La lengua está en el tiempo mismo de la inscripción.
No sè si el imperador hubiera tendido la mano hacia la hoja
Antes marcharse a lejos
O regresando de cualquier triunfo.
La historia pasa por alto
Los cuestiones más importantes
Salmansar, Sinaherib, Asarhadόn,
¿Qué se ha quedado salvo las cronicas ingenuas?
¿Ha comprendido todo el ultimo emperador?
[la riqueza amarga tanto, cuando no es compartida].
Библиотеката на Ашурбанипал
Това е летописът на този малък свят
Шарл Бодлер
Подреждането на библиотеки е като да упражняваш
по мълчалив и скромен начин
изкуството на критиката – казва Борхес, мисля, в „Юни ‘68”.
Тук бих се съгласил със него.
Какво ли е накарало последният владетел на Асирия
[в подобна участ има повече история, отколкото у други]
да пише псалми, песни за сърцето,
а да поръчва летописите на други,
макар и по-изкусни писари?
Сред тоновете прах и пепел по лавиците,
сред изпочупените шлемове и плочки,
ръждясалите мечове и копия
на дъното на разрушената Ниневия –
какво ни казват тези пергаменти?
Поръчковите автори описват
все походи и битки, и обсади
на крепости; понякога метежи в гарнизоните.
[Макар да няма нищо лошо във поръчките,
нам няма да открием много.]
Тук-там са нарисувани преследваните лъвове
[газелите са твърде интересни] –
все ярко оцветени и ранени.
[Но няма да ни кажат повече, отколкото самият лов.]
Съвсем различно е при псалмите.
[Дори самото им подреждане е вече критика на чувството.]
Загадката им е в самото време на написване.
Дали владетелят посягал е към листа,
преди да тръгне на поредния си поход
или на връщане от някоя победа?
Историята подминава най-важните въпроси.
Салманасар, Синахериб, Асархадон –
какво оставили са те, освен наивни летописи?
Това ли е разбрал последният голям владетел?
[Така горчи богатството, когато не е споделено.]
Целият свят
На Веси
Мъжът се връща от пазар
и в чантата какво ли носи?
Портокали от Пирея,
стафиди и фурми от Кипър,
лимони от Египет
и черен прах от Еритрея.
А може би е сложил още
две купички ориз от Виетнам,
индийско орехче,
кутия пури от Хавана
и сребърна кама от Андалусия.
На дъното на чашата – шише
текила от среднощно Мексико,
консерва царевица от Америка,
пакетче захар от Бразилия...
Но има също
кафе от Еквадор,
китайски чай и сноп
банани от Колумбия
и някакво миниатюрно слонче
от Брега на слоновата кост,
и суши от Япония,
и даже половин омар,
уловен край Порто Рико
от рибарите...
Мъжът върви, от чантата приведен.
На рамото му кацнал папагал
от Индонезия,
а той под мишница е стиснал
една ирландска книга...
Една пазарска чанта стига
да побереш половината свят.
А какво ти трябва за целия?
Може би една целувка на прага,
преди да поемеш чантата
и разтвориш книгата.
Заповядай половината свят,
дай ми другата половина.
Пловдив
Преображение за Добромир
Вървя през този град като през чужд.
И вече нищо с Пловдив не ме свързва.
Отидоха си моите приятели...
И даже мойте врагове си тръгнаха
след тях. По калдъръма капе дъжд.
Налети са до пръсване салкъмите.
Вземи и яж от свършеното време
и облечи си белите одежди
пак в името на любовта, макар
и свършена. Седни под тази стряха
и погали с ръце врабците мокри!
Под есенното слънце да заспиш
е хубаво... И питам се защо
да се събуждам, щом не чакам никого?
Предначертаното се случи! Толкова
е просто да събираш в шепи свършени
неща... Ах, тази светлина остава!
Стоя подобно седми хълм в града.
Български сезон
Тази година зимата закъсня
и пролетта не дойде,
да не говорим за лятото.
Само есента се задържа
като смъртноболен на одъра –
без сили дори да умре.
Нефертити
На Антония
Тъй както спиш в ръцете ми,
къде ли в сънищата си пътуваш?
Спокойна си, преплувала си Дарданелите
и сред останките на Троя се разхождаш.
Тъй топло е, че нямаш нужда от сандалите,
нозете ти усещат пясъка на вековете
и тъй е хубаво – не ти се иска никога
да се завърнеш ти обратно.
„Татко –
ще кажеш ти в съня си, – аз съм
самата Нефертити” ... И ще трябва
главата ти красива да изпиша
с последни думи върху пясъка
на вековете...
TODO EL MUNDO
A Vesi
El marido regresa del mercado y
¿qué trae en su bolsa?
Naranjas de Pirea,
uva seca y dátiles de Chipre,
limones de Egipto
y polvo negro de Iritrea.
A lo mejor ha puesto
más de dos platos de arroz de Vietnam
nuez de India,
caja de jabanos
y un puñal de Andalucía.
En el fondo de la copa,
botella de tequila de Mèxico, veladora,
una conserva de maíz de Amèrica,
Paquete de azzúcar de Brasil…
Pero hay café de Ecuador,
tè de China
y un manojo de plátanos de Colombia,
un elefante tan pequeño
de la Costa de marfil,
tan sόlo suhci de Japόn
aún media langosta,
pescada por los pescadores
de Puerto rico…
Anda el marido,
doblado del peso de la bolsa.
Sobre su hombro esta un papagayo encaramado
de Indonesia
y èl apretaba un libro de Irlanda.
Una bolsa del mercado es bastante
poner en su fondo todo el mundo.
¿ què necesitas?
A lo mejor de un beso en la entrada
antes de tomar la bolsa
y abrir el libro.
LAS TEMPORADAS BǓLGARAS
Este año el invierno tardό
y la primavera no vino,
no hablemos del verano.
Tan sόlo el otoño se ha retenido
como un enfermo mortal
sobre la cama
sin fuerzas ni siquiera de morir
NEFERTITI
A Antonia
Así, como estas, durmiendo
entre mis brazos
¿dónde estás viajando en tus sueños?
Te sientes tranquila,
hayas atravesado a nado los Dardaneles
y entre los restos de Troya te paseas.
Es tan caluroso
y tú no necesitas las sandalias tuyas.
PLOVDIV
M℮tamorfosis para Dobromir
Estoy andando por la ciudad
como si no fuera mía,
con la que nada me une.
Se fueron mis amigos,
incluso mis enemigos se fueron.
Sobre el empedrado cae la lluvia.
Las acacias se llenan de jugo.
Toma y come del tiempo ya terminado,
ponte la vestidura blanca,
de nuevo en el nombre del amor,
aunque estè acabado.
Sièntate debajo del alero,
acaricia tiernamente los gorriones mojados.
Dormir bajo del sol del otoño
es maravilloso…
Y me pregunto:
¿Por qué es necesario despertarme
si no espero a nadie?
Lo trazado con anterioridad se ha cumplido.
Es simplemente recoger con huecos de las palmas
cosas terminadas…
¡Ay, aquella luz se queda!
Estoy en un sitio
como sèptima colina.
LA BIBLIOTECA DE ASURBANIPAL
Esta es la crόnica del mundo pequeño
Bodler
Arreglar las bibliotecas
es como si ejercitaras de un modo
callado y modesto
el arte de la critica - dice Borjes,
pienso en ¨Junio 68¨.
Estoy a lo mejor de acuerdo con èl.
¿Qué le obligό al último emperador de Asiria
[en un destino parecido hay más historia que en otros].
a escribir salmos, canciones del corazόn
Y entregar las crόnicas a otros
aunque sean más hábiles escribientes?
Entre las toneladas de polvo y ceniza
sobre las estanterías,
entre los cascos rotos y azulejos,
entre las espadas oxidadas y lanzas,
en el fondo de Ninevia destrozada
¿Qué nos dicen los pergaminos?
Los autores de encargo describen
las marchas, las batallas y sitios de fortalezas,
a veces rebeliones en guarniciones.
[Aunque no haya nada de malo en lo que se trata
de las cargas . allí no descubrimos mucho.]
Acá y allá son dibujados los leones perseguidos
[las gacelas son demasiado interesantes]
siempre coloridos y heridos
[pero no nos dirán nada la última caza].
Totalmente diferente es con los salmos
[a pesar de que sόlo arreglarlos es crítica de sentimiento].
el enigma está en el tiempo mismo de la inscripciόn.
No se si el emperador hubiera tendido la mano
hacia la hoja
antes de marcharse a lo lejos
o regresar de cualquier triunfo.
La historia pasa por alto
los problemas más importantes¡
Salmansar, Sinaherib, Asarhadon –
¿Qué ha quedado salvo unas crόnicas ingenuas?
¿si hubiera comprendido
el último imperador?
[La riqueza amarga mucho
Cuando no es compartida].
Traducción de Violeta BONCHEVA
BIOGRAFÍA:
Anton Baev
Антон Баев [1963] е автор на 6 книги с поезия, 2 романа, сборник с литературно-философски фрагменти, книга с къси разкази и монография върху големия български поет и драматург Иван Пейчев. Баев е завършил Английска езикова гимназия в родния си Пловдив, българска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, а през 2009 г. защитава и докторска дисертация в Българска академия на науките – Институт за литература.
Антон Баев е главен редактор на всекидневника Марица [2000-2007]. От юли 2007 той стартира интернет всекидневник – www.plovdiv-online.com. През 2009 е създател и първи главен редактор на нов всекидневен печатен вестник Новият глас [март - септември]. От юли 2009 Баев стартира и нов интернет проект – www.as
Read More
Este año el invierno tardio
Y la primavera no vino
Que no hablemos del verano.
Tan solo el otoño se ha retenido
Como un mortalmente enfermo
Sobre la cama
Sin fuerzas al menos morir.
NEFERTITI
a Antonia
Asi, como estas durmiendo entre mis brazos
¿Dónde estas viajando por tus sueños?
Estas tranquila,
Hayas atravesado a nado los Dardaneles
Y entre los restos de Troia te paseas.
Esta tan caluroso
Y tu no te necesites de las sandalias tuyas.
PLOVDIV
M℮tamorfosis para Dobromir
Estoy andando por la ciudad
Como si no fuera mio
Con la que nada me une ya.
Mis amigos se fueron…
Incluso mis enemigos se fueron.
Sobre el empedrado cae la lluvia.
Las acacias se llenan de jugo.
¡Toma y come del tiempo terminado,
ponte la vestidura blanca!
Y todo eso pasa de nuevo en el nombre del amor,
Aunque sea acabado.
Sientate debajo del alero
Y acaricia tiernamente los gorriones mojados.
¡Dormir bajo del sol del otoño es una maravilla!
Y me pregunto: ¿Por qué es necesario despertarme
Si no espero a ninguno?
Lo trazado de anteriormente se ha cumplido.
Es simplemente recoger con huecos de las palmas
Cosas terminadas…
¡Ay, aquella luz se queda!
Estoy en un sitio como la septima colina.
LA BIBLIOTECA DE ASURBANIPAL
Esta es la cronica del mundo pequeño.
Bodler
Arreglar las bibliotecas
Es como si ejercitaras de un modo callado y modesto
El arte de la critica, dice Borjes,
Pienso en ¨Junio,68¨.
Me acorde de èl.
¿Qué le obligo el ultimo emperador de Asiria?
[en un destino parecido hay mas historia que en otros].
Escribir salmos, canciones del corazon
Y entregar las cronicas a otros, aunque sean más habiles escribientes?
Entre las toneladas de polvo y ceniza sobre las estanterías,
Entre los cascos y azulejos rotos,
Entre las espadas oxidadas y lanzas,
En el fondo de la Ninevia destrozada
¿Qué nos dicen los pergaminos?
Los autores del encargo describen los marchas,
Las batallas y sitios de fortaleza,
A veces rebeliones en guarniciones.
[Aunque no haya nada de malo en cuanto a las cargas
Por alli no descubrimos mucho.]
Aca y alla son dibujados los leones perseguidos
[las gacelas son demasiado interesantes]
Siempre coloridos y heridos.
[pero no nos diran nada de ultima caza].
Totalmente diferente es con los salmos.
[a pesar de que sόlo arreglarlos es critica del sentimiento.]
La lengua está en el tiempo mismo de la inscripción.
No sè si el imperador hubiera tendido la mano hacia la hoja
Antes marcharse a lejos
O regresando de cualquier triunfo.
La historia pasa por alto
Los cuestiones más importantes
Salmansar, Sinaherib, Asarhadόn,
¿Qué se ha quedado salvo las cronicas ingenuas?
¿Ha comprendido todo el ultimo emperador?
[la riqueza amarga tanto, cuando no es compartida].
Библиотеката на Ашурбанипал
Това е летописът на този малък свят
Шарл Бодлер
Подреждането на библиотеки е като да упражняваш
по мълчалив и скромен начин
изкуството на критиката – казва Борхес, мисля, в „Юни ‘68”.
Тук бих се съгласил със него.
Какво ли е накарало последният владетел на Асирия
[в подобна участ има повече история, отколкото у други]
да пише псалми, песни за сърцето,
а да поръчва летописите на други,
макар и по-изкусни писари?
Сред тоновете прах и пепел по лавиците,
сред изпочупените шлемове и плочки,
ръждясалите мечове и копия
на дъното на разрушената Ниневия –
какво ни казват тези пергаменти?
Поръчковите автори описват
все походи и битки, и обсади
на крепости; понякога метежи в гарнизоните.
[Макар да няма нищо лошо във поръчките,
нам няма да открием много.]
Тук-там са нарисувани преследваните лъвове
[газелите са твърде интересни] –
все ярко оцветени и ранени.
[Но няма да ни кажат повече, отколкото самият лов.]
Съвсем различно е при псалмите.
[Дори самото им подреждане е вече критика на чувството.]
Загадката им е в самото време на написване.
Дали владетелят посягал е към листа,
преди да тръгне на поредния си поход
или на връщане от някоя победа?
Историята подминава най-важните въпроси.
Салманасар, Синахериб, Асархадон –
какво оставили са те, освен наивни летописи?
Това ли е разбрал последният голям владетел?
[Така горчи богатството, когато не е споделено.]
Целият свят
На Веси
Мъжът се връща от пазар
и в чантата какво ли носи?
Портокали от Пирея,
стафиди и фурми от Кипър,
лимони от Египет
и черен прах от Еритрея.
А може би е сложил още
две купички ориз от Виетнам,
индийско орехче,
кутия пури от Хавана
и сребърна кама от Андалусия.
На дъното на чашата – шише
текила от среднощно Мексико,
консерва царевица от Америка,
пакетче захар от Бразилия...
Но има също
кафе от Еквадор,
китайски чай и сноп
банани от Колумбия
и някакво миниатюрно слонче
от Брега на слоновата кост,
и суши от Япония,
и даже половин омар,
уловен край Порто Рико
от рибарите...
Мъжът върви, от чантата приведен.
На рамото му кацнал папагал
от Индонезия,
а той под мишница е стиснал
една ирландска книга...
Една пазарска чанта стига
да побереш половината свят.
А какво ти трябва за целия?
Може би една целувка на прага,
преди да поемеш чантата
и разтвориш книгата.
Заповядай половината свят,
дай ми другата половина.
Пловдив
Преображение за Добромир
Вървя през този град като през чужд.
И вече нищо с Пловдив не ме свързва.
Отидоха си моите приятели...
И даже мойте врагове си тръгнаха
след тях. По калдъръма капе дъжд.
Налети са до пръсване салкъмите.
Вземи и яж от свършеното време
и облечи си белите одежди
пак в името на любовта, макар
и свършена. Седни под тази стряха
и погали с ръце врабците мокри!
Под есенното слънце да заспиш
е хубаво... И питам се защо
да се събуждам, щом не чакам никого?
Предначертаното се случи! Толкова
е просто да събираш в шепи свършени
неща... Ах, тази светлина остава!
Стоя подобно седми хълм в града.
Български сезон
Тази година зимата закъсня
и пролетта не дойде,
да не говорим за лятото.
Само есента се задържа
като смъртноболен на одъра –
без сили дори да умре.
Нефертити
На Антония
Тъй както спиш в ръцете ми,
къде ли в сънищата си пътуваш?
Спокойна си, преплувала си Дарданелите
и сред останките на Троя се разхождаш.
Тъй топло е, че нямаш нужда от сандалите,
нозете ти усещат пясъка на вековете
и тъй е хубаво – не ти се иска никога
да се завърнеш ти обратно.
„Татко –
ще кажеш ти в съня си, – аз съм
самата Нефертити” ... И ще трябва
главата ти красива да изпиша
с последни думи върху пясъка
на вековете...
TODO EL MUNDO
A Vesi
El marido regresa del mercado y
¿qué trae en su bolsa?
Naranjas de Pirea,
uva seca y dátiles de Chipre,
limones de Egipto
y polvo negro de Iritrea.
A lo mejor ha puesto
más de dos platos de arroz de Vietnam
nuez de India,
caja de jabanos
y un puñal de Andalucía.
En el fondo de la copa,
botella de tequila de Mèxico, veladora,
una conserva de maíz de Amèrica,
Paquete de azzúcar de Brasil…
Pero hay café de Ecuador,
tè de China
y un manojo de plátanos de Colombia,
un elefante tan pequeño
de la Costa de marfil,
tan sόlo suhci de Japόn
aún media langosta,
pescada por los pescadores
de Puerto rico…
Anda el marido,
doblado del peso de la bolsa.
Sobre su hombro esta un papagayo encaramado
de Indonesia
y èl apretaba un libro de Irlanda.
Una bolsa del mercado es bastante
poner en su fondo todo el mundo.
¿ què necesitas?
A lo mejor de un beso en la entrada
antes de tomar la bolsa
y abrir el libro.
LAS TEMPORADAS BǓLGARAS
Este año el invierno tardό
y la primavera no vino,
no hablemos del verano.
Tan sόlo el otoño se ha retenido
como un enfermo mortal
sobre la cama
sin fuerzas ni siquiera de morir
NEFERTITI
A Antonia
Así, como estas, durmiendo
entre mis brazos
¿dónde estás viajando en tus sueños?
Te sientes tranquila,
hayas atravesado a nado los Dardaneles
y entre los restos de Troya te paseas.
Es tan caluroso
y tú no necesitas las sandalias tuyas.
PLOVDIV
M℮tamorfosis para Dobromir
Estoy andando por la ciudad
como si no fuera mía,
con la que nada me une.
Se fueron mis amigos,
incluso mis enemigos se fueron.
Sobre el empedrado cae la lluvia.
Las acacias se llenan de jugo.
Toma y come del tiempo ya terminado,
ponte la vestidura blanca,
de nuevo en el nombre del amor,
aunque estè acabado.
Sièntate debajo del alero,
acaricia tiernamente los gorriones mojados.
Dormir bajo del sol del otoño
es maravilloso…
Y me pregunto:
¿Por qué es necesario despertarme
si no espero a nadie?
Lo trazado con anterioridad se ha cumplido.
Es simplemente recoger con huecos de las palmas
cosas terminadas…
¡Ay, aquella luz se queda!
Estoy en un sitio
como sèptima colina.
LA BIBLIOTECA DE ASURBANIPAL
Esta es la crόnica del mundo pequeño
Bodler
Arreglar las bibliotecas
es como si ejercitaras de un modo
callado y modesto
el arte de la critica - dice Borjes,
pienso en ¨Junio 68¨.
Estoy a lo mejor de acuerdo con èl.
¿Qué le obligό al último emperador de Asiria
[en un destino parecido hay más historia que en otros].
a escribir salmos, canciones del corazόn
Y entregar las crόnicas a otros
aunque sean más hábiles escribientes?
Entre las toneladas de polvo y ceniza
sobre las estanterías,
entre los cascos rotos y azulejos,
entre las espadas oxidadas y lanzas,
en el fondo de Ninevia destrozada
¿Qué nos dicen los pergaminos?
Los autores de encargo describen
las marchas, las batallas y sitios de fortalezas,
a veces rebeliones en guarniciones.
[Aunque no haya nada de malo en lo que se trata
de las cargas . allí no descubrimos mucho.]
Acá y allá son dibujados los leones perseguidos
[las gacelas son demasiado interesantes]
siempre coloridos y heridos
[pero no nos dirán nada la última caza].
Totalmente diferente es con los salmos
[a pesar de que sόlo arreglarlos es crítica de sentimiento].
el enigma está en el tiempo mismo de la inscripciόn.
No se si el emperador hubiera tendido la mano
hacia la hoja
antes de marcharse a lo lejos
o regresar de cualquier triunfo.
La historia pasa por alto
los problemas más importantes¡
Salmansar, Sinaherib, Asarhadon –
¿Qué ha quedado salvo unas crόnicas ingenuas?
¿si hubiera comprendido
el último imperador?
[La riqueza amarga mucho
Cuando no es compartida].
Traducción de Violeta BONCHEVA
BIOGRAFÍA:
Anton Baev
Антон Баев [1963] е автор на 6 книги с поезия, 2 романа, сборник с литературно-философски фрагменти, книга с къси разкази и монография върху големия български поет и драматург Иван Пейчев. Баев е завършил Английска езикова гимназия в родния си Пловдив, българска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, а през 2009 г. защитава и докторска дисертация в Българска академия на науките – Институт за литература.
Антон Баев е главен редактор на всекидневника Марица [2000-2007]. От юли 2007 той стартира интернет всекидневник – www.plovdiv-online.com. През 2009 е създател и първи главен редактор на нов всекидневен печатен вестник Новият глас [март - септември]. От юли 2009 Баев стартира и нов интернет проект – www.as
No record found.
No record found.
No record found.
No record found.
Comments
Follow me on: