Violeta Boncheva 
 [Embajadora - Bulgaria]

МОРЕ

Ти в мене растеш –
смалявам се в теб
на хиляди малки черупки и пясък –
а после те раждам и синя вода
в очите ми твоите дипли събира.
И все съм на път,
на път съм към теб -
една раковина търкалят вълните.
Вземи ме,
изхвърли ме вече брегът,
и нощните ангели черни - скалите.

Спаси ме, единствено мое море,
прати ми стихия и буря тревожна,
на твоето дъно страхът ще умре,
но никога тази любов

невъзможна.

Ххх

Животът е разпятие за оня,
за който Вечността е отредена
и друг живот– по-съвършен от тоя,
и по-безкраен от една Вселена.

Ххх

Ти си най-верният роб на слънчогледите
и на гората робуваш,
не я оставяш сама.
Гълташ с очи отраженията на годишните времена
и се питаш:
Защо е смъртен Животът?

Ххх

Повърхността на сезона е плъзгава
и те мотае между преживяното с Дядо Коледа,
Ледената Царица, Снежанка и Седемте джуджета.
Най-добре е да избягаш при Пепеляшка,
която ще събере за теб света само в една тиква.

Ххх

Нищо не изглежда толкова мимолетно
и толкова вечно, като снега –
смразил е всичките ми надежди.
Бог изстъргва среброто от звездите през зимата,
то пада като хладен прашец
и прави света по-весел,
погледа чист,
а душата – измита.

Ххх

Едва пъхти Освалдо Родригес,
направо е увиснал над бездната.
Впил е пръстите си в корена на скалата,
подритва с пробита обувка една отровна змия,
а в другата има мачете.
Върти мачетето Освалдо Родригес,
сече тръстика -
децата си трябва да нахрани
и еднооката Лаура,
която съзря в него
своя мачо.

Ххх
Жонгльор

Окъпан в пот,
направо на кръстовището,
срещу враждуващия вой на лъскавите возилá,
с корем, залепнал за гръбнака –
жонглира с огън – сам горяща факла –
и се покланя за една парица.
Отдавна да се е прострял под гумите,
но те старателно заобикалят
и удължават
парещия му живот.

Ххх

Родопите ме лекуват,
превързват раните с боров прах,
разхождат ме по хълмовете си,
за да отпия от въздуха,
от който боговете не остаряват.
Арда е все ленива
и не усещам как се промъква
в моето лично пространство
и заедно странстваме.
Звъним и двете,
защото Орфей ни увлича
след него да бродим,
да се надпяваме със сестра му, Родопа,
да се захласваме по приказките
за черноочки девойки,
после да слушаме историите
на дядо Расим и бай Илия,
дълги чак до небето...

Нагазваме след туй в гора вековна,
където вбити дялани камъни,
скрити под клонака,
тъжно гледат към почернелите кръстове –

само един разкрач
по-нататък.

Ххх

Косматата луна
напрегна знойните си шипове
и разреса облаците.
Погледна в упор влюбените,
които с изцъклени погледи
я призоваха за свидетел.
След туй им хвърли шепа прах в очите
и те откриха пътя към олтара

AGUAS A DENTRO

Habremos de callar junto a los peces
o buscar el recuerdo en la arena lavada,
habremos de atravesar el bosque receloso
las veredas invadidas de hierba:
el tronco seco del pesar
podras acaso arrancar de raiz
para tallar la barca de la salvacion.
Para la vela arrancaremos el saten de una nube
y arribara el viento
1ue solo tu conoces,
con el cual te mecias en las ramas de la infancia
hasta la Otra vida
y aun mas alla.
Ahora atrapo el viento solo en mis pensamientos,
tus cabellos son el bosque espeso
que se aleja
y tu camisa,
el Azul lago
que a nado jamas he de cruzar.

xxxxxxx

EL

El me vuelve verdadera,
El me ama,
El se desliza sobre mi
con melamcolia,
El, tambien aqui,
en Monterrey, me ha encontrado
y yo escurro
bajo el derretida.

El es fuerte,
El es ardiente y sacia
El es ese
que cada noche aguardo
para abrazarnos,
para confesarle que lo amo todavia
y partir hacia algun lado..

El aguacero.

xxxxxx

NOCHE MEXICANA

La diosa de rodillas prestas
la sirena de pechos de mica
y un Apolo de delicado falo
el paraguas acribillado en manos de Neptuno
en torno mezclados un olor a tacos
y a sebolla suculenta:
envueltos en capas de marmol
angelillos
silban a los transeuentes
en el puente hacia la luna,
la noche de muslos de par en par
devora desterrados

en las bancas de la Alameda
los solitarios anhelan salir
a traves de la cremalleras de sus pantalones
pero otros
con los mechones sumergidos en el cafe
se trepan sobre los faros del coche
de matricula cifrada

sobre de medianoche los adoquines parecen limpios
y la cruz azul encima de la catedral
es tangible.

xxxxxx

Los poemas son traducidos al espanol por Reynol Perez Vazquez

biografia:
Violeta Boncheva, nacida el 01 de abril de 1951 en la ciudad de Stara Zagora. Profesora de espanol en un colegio preparatorio. Tiene siete libros, cinco de poesia y dos en prosa. Dos de los libros son bilingues, traducidos por el traductor mexicano Reynol Perez Vazquez. Ganadora de premios nacionales y internacionales: de EEUU y del Reyno de Espana. El mes de noviembre de 2008,los lectores del blog literario argentino de Silvia Loustau votaronn por ella y la croclamaron de Poetisa de la semana. Ha vivido casi tres anos en Monterrey, Mexico donde trabajaba y estudiaba espanol. Sus obras traducidos al ingles, espanol y portugues son publicados en Mexico, Argentina, Chile, Espana, Grecia,EEUU.etc.

violetaboncheva@yahoo.com