Yasen
Vasilev
TRANSMUTATIONS
when I conceive my ideas
from nothing
when I lay my words
from nothing
when I germ from my text
when I hatch from my work
this is when my name grows
from nothing
this is when in deLIREium
I give away my fruits
I deconstruct my ego
I clone myself
I play theatre of the absurd
I spread seeds seedling and spores
I destroy the structure of my consciousness
I lock my secrets in towers
I entrench myself in fortresses
I paint my beard blue
I wear the king’s new clothes
I hide my name as Rumplestiltskin
I become fish dreaming to be a man
I become man dreaming to betree
I strike root deep inside myself
I probe the bodily
I swim in erotica gothica in romance trance I sink
I overcome the circles of years
I make nests and hollows
birds soar from my crown
condors cormorants magpies jackdaws ravens and crows
cuckoos owlets woodpeckers and hummers
soar eagle falcon hawk
dolphins elephants and rhinos fly
monologues stretch endlessly
my innumerable branches reach out
finally I myself cut my trunk
roots blood bones skin hair and bark remain
all leaves sad cells and ingenious genes
virtual viruses propagate
I turn into paper
I enter the heads of thousands of strangers
I imprint myself on the empty page
forever
because handwriting carves a sign that you were
SHIP OF FOOLS
„Madness is like gravity. All it needs is a little push.”
Heath Ledger as the Joker
I had a premonition last night
while watching picasso from the subway
composing pictures
that man will once again turn into mud
last night that it is time
to build a ship of thought books and bodies
and to set sail through the wine the sky and the emptiness
outside the bottle the illusions in the reflections of the glass
through the round gorge and the tap of the primal ocean of the consciousness
after the winged horses cosmic chariots live stones vimanas
after the poltergeists with beards embedded vampire brides and mandalas
after the giant squids little mermaids and warriors of the cross
with a needle we will unsew the sky the world will be stripped naked and only trenchcoats will remain
and all the dogs and bitches from out childhood will come back
pigs with pipes with coats and ties wet cats in a boat
other fluffy child animals and psychoanalysts carrying their houses on their backs
and houses that have run away from their flown owners on chicken legs
and the mucus trace after
the doors are open : the unnamed emerges on the surface
[anti]Homer
I don’t want to live forever
in this impossible city
where directions are perverted
the years furiously turn
and everything is incurable
where stairs are inverted
pyramids built upside down
steps lead nowhere
and streets turn in a circle
where yards have no entrances
corridors end in walls
and there are balconies
on which no one ever stood
where doors are made of stone
and windows closed forever
with their nothingness
opening inwards
I don’t want to listen to the voices of the walled
I don’t want to be walled
in this impossible maze
of false rebirth
THE SPEED OF DECK
WHAT IS WRITTEN TO BE WRITTEN
a charmer sage takes the stage
a juggler and a sham
a true talent
ranges
cups
coins
swords
and
batons
in front of the crowd of loser lookers
the game begins:
for everyone what is written written
to be written
HONEY MILK AND MYSTERY
insomnia eats the pea
of her patience
the lion woman ravens her victim
and blankets with circle serpent skin
POST MORTEM
this can not be the end
it can not be senseless
it can not be anything
fuck godot
absurd is no longer modern
but we all stay
waiting for
CORONATION
my invisible influence
will sign with blue blood
rescripts orders manifestos for
balefires guillotines and derricks
deracination of evil
7 new deadly sins
crusades of children
and poets that will never reach christ’s age
when they lay the crown on my head my head
FUCK THE APPLE
sin is heaven
earth will be
heaven is sin
ROCKY COAST
the one is impossible without the other
this summer who would have guessed
I fell in love with a stone I shut my eyes wide
but it is not enough to remove all the clothes
it is not enough to remove all the masks
and to remove all the bodies is not enough
because winter comes and poetry exhausts
until the next summer when when when
DAVID LYNCH
in rhythm of music of the spheres
and caught the big fish in the nets of dream
you come back from
INLAND EMPIRE
through mulholland drive
and on the lost highway
back to the embryo of fear
to open your head
and give birth to the
path
***************************
Ясен Василев
Трансмутации
Лудата Ладия
ГЕНетика
[анти]Омир
Скоростта на Колодата
8 Вечности до Изгрева
Фуриозо
ТРАНСМУТАЦИИ
когато зачена идеите си
от нищото
когато снеса думите си
от нищото
когато покълна от текста си
когато се излюпя от творбата си
тогава ще израсте името ми
от нищото
тогава в deLIREium
ще раздавам плодовете си
ще разпадам егото си
ще се клонирам
ще играя commedia dell’arte или театър на абсурда
ще разпръсквам семена кълнове и спори
ще разрушавам структурата на съзнанието си
ще заключвам тайните си в кули
ще окопая себе си в крепости
ще боядисвам брадата си в синьо
ще обличам новите дрехи на царя
ще скривам името си като Румпълщилтскин
ще съм риба която мечтае да стане човек
ще съм човек който мечтае да стане дърво
ще се вкоренявам надълбоко в себе си
ще се задълбавам в телесното
ще плувам в еротика в готика в романс в транс ще потъвам
ще преодолявам кръговете на годините
ще свивам гнезда ще дълбая хралупи
ще излитат птици от короната ми
кондори корморани свраки гарги гарвани и врани
кукувици кукумявки кълвачи и колибри
сокол орел и ястреб ще излитат
ще излитат делфини слонове и носорози
ще се разтягат безкрайни монолози
ще се протягат безбройните ми клони
накрая сам ще отсека стеблото си
ще останат корените ми
ще останат кръв кости кожа коса и кора
ще окапат всички листа клети клетки и гениални гени
виртуални вируси ще плъзнат
ще се превърна в хартия
ще вляза в хиляди чужди глави
ще се препарирам на празния лист
завинаги
защото почеркът дълбае белег че си бил
ЛУДАТА ЛАДИЯ
„Madness is like gravity. All it needs is a little push.”
Heath Ledger as the Joker
имах предчувствие снощи
докато гледах пикасо от подлеза
как композира картини
че човекът пак на кал ще стане
снощи че е време
да построим кораб от мисли книги и тела
и да отплаваме през виното небето и празното
вън от бутилката илюзиите в отблясъците на стъклото
през кръглото гърло и запушалката на първичния океан на съзнанието
след крилатите коне космическите колесници живите камъни виманите
след бродниците с бради вградените вампирови невести и мандалите
след гигантските сепии малките русалки и воините на кръста
с игла ще разшием небето светът ще се разголи и ще останем само по шлифер
и ще се върнат всички кучета и кучки от детството ни
свине с лули със сака и вратовръзки мокри котки в лодка
други плюшени деца животни и психоаналитици понесли къщи на гърба си
и къщи избягали от излетелите си собственици на пилешки крака
и слузестата диря след това
вратите са отворени : неназовимото изплува на повърхността
ГЕНетика
Ваше Величество
Все по-често заповам да си мисля
че Вие не само Въобще не сте Велик
ами Вие направо сте си доста глупаВ
щом от погледа Ви бяга очевидното
не Ви обичат трите Ви клонирани деца
искат Вече да Ви Видят замразен
не Ви почитат генните Ви инженери
развиват евгениката и генеалогията
задълбават в ГЕНетиката и в клетките Ви
но не Ви обичат псуват зад гърба Ви
не Вярват в бога и във Вас и във Властта Ви
и роботизираните генерали презират личността Ви
под носа Ви в двора Ви се генерира заговор
заформя се ядрото на някакъв преврат
размножават се и се делят клетките на Вaшия финал
и не Ви остава нищо друго освен да седнете на трона и да чакате
да се отърват от Вас или час по-скоро батерията Ви да се изхаби
да се изтощи материята Ви и животът Ви да се презареди
но знайте и в сетния Ви час само Верният Ви шут отново ще е с Вас
[анти]Oмир
не искам да живея вечно
в този невъзможен град
където посоките са извратени
където неистово въртят годините
и където всичко е непоправимо
с обърнати надолу стълби
и наобратно построени пирамиди
със стъпала които никъде не водят
и с улици които се обръщат в кръг
с дворове в които не може да се влезе
и с коридори които свършват в стена
с балкони на които никой никога не е излизал
и със врати иззидани от камък
със завинаги затворени прозорци
и с нищото отворено навътре
не искам да слушам гласовете на вградените
не искам и аз да съм вграден
в този невъзможен лабиринт
на фалшивите прераждания
СКОРОСТТА НА КОЛОДАТА
КАКВОТО Е ПИСАНО [ДА] НАПИША
на сцената излиза маг вълшебник
фокусник и шарлатан
истински талант
нарежда
чаши
монети
ножове
и пръчки
пред тълпата от улични глупи зяпачи
започва играта:
на всеки каквото е писано писано
[да] напиша
МЕД МЛЯКО И МИСТЕРИЯ
безсънието
изяжда
граховото зърно на
търпението й
жената лъв разкъсва жертвата си
и се завива с кръгла кожа от змия
POST MORTEM
това не може да е краят
не може да няма смисъл
не може нищо да няма
годо да го духа
абсурдът не е вече на мода
но всички оставаме
в очакване
КОРОНАЦИЯ
невидимото ми неведомо влияние
ще подписва със синя кръв
едикти заповеди манифести
за клади гилотини и бесилки
за изкореняване на злото
за 7 нови смъртни гряха
за кръстоносен поход на децата
и за поети които няма да навършат христовата възраст
когато положат короната ми на главата главата
FUCK THE APPLE
грях е раят
земята ще бъде
рай е грехът
КАМЕН БРЯГ
едното не може без другото
това лято кой би предположил
влюбих се в камък широко затворих очи но
не е достатъчно да свалиш всички дрехи
не е достатъчно да свалиш всички маски
и всички тела да свалиш не е достатъчно
защото идва зима и поезията се изчерпва
до следващото лято когато когато когато
ДЕЙВИД ЛИНЧ
в ритъма от музика на сферите
и уловил голямата риба в мрежите на съня
ти се връщаш от
INLAND EMPIRE
през мълхоланд драйв
и по изгубената магистрала
назад към ембриона на страха
за да разтвориш главата си
и да родиш
пътя
8 ВЕЧНОСТИ ДО ИЗГРЕВА
„Do what thou wilt shall be the whole of the Law.”
Alеister Crowley
Всички погледи са отправени на Изток
часът е 11:11 и времето тече във всички посоки
остават 8 Вечности до Изгрева
всички управници стражи търговци
хора положили брачната клетва и хипократовата клетва положили хора и майчината клетва понесли архангели алхимици екзегети богоносци провидци пилигрими херменевти фениксолози либертини демонолози хипари теософи алфизици стоици епикурейци циници софисти розенкройцери мистици масони илюминати хедонисти аргонавти астролози астрономи астронавти хидронавти гностици херметици кабалисти йогисти магистри кръстоносци оракули демиурзи харамии богатири сциентолози анархисти структуралисти деконструктивисти хора
остават 8 Вечности до Изгрева и
Всички пътища водят под Женева
З А Т Ъ М Н Е Н И Е
може би всичко е просто сън
може би сън предизвикан от полета на пчела около нар секунда преди събуждането
може би преди събуждането
може би всички сме просто част чарк винт
може би преди бог от машината
може би преди златната зора
може би преди july morning
може би преди може би преди
8 Вечности до Изгрева
хоризонтът се топи
встрани от себе си
лабиринтът няма център
лицето лед замръзнали гримаси
камен на базилиск погледът
бряг на леден ойкуменополис
8 Вечности
8 Вечности
8 Вечности
8 Вечности
свободата е твоят затвор
∞ Вечности до Изгрева
ФУРИОЗО
Огледалата и съвкуплението са отвратителни, защото умножават хората.
Кой изхлипа в тишината на замлъкналите зали?
Неистовият ходи
ходом марш в Содом ходом марш в Гомор раз два раз два раз блудният син не се завръща нивга веч но тогава кой изхлипа в тишината на замлъкналите зали
и кой кажи ми кой остави я съвсем сама с огледалата вкъщи
в тези тъмни векове и средни времена да й врътнеш и да й връчиш ключа на целомъдрените гащи и да я оставиш на доверие съвсем сама не е съвсем типично
защото точно когато си отиваш между краката й започват празниците на града
привършват постите и дворът на двореца ти ще се напълни с люде
и най-отпървом ще я посетят маскирани ковачът и ключарят изчукали затвора от метал излели тайните му входове и кодове
след това и други ще се изредят зажаднели за месо и плът на каторжници и господари отраженията ще се редят в огледалата на дома ти
карнавал и карнивор извратен перверзен ритуал на изкусители и изкусени носорози еднорози и даже други рогоносци рога ще слагат
а неистовият ходи в градината на земните удоволствия неистовият ходи
и докато тя си носи кръста ти няма и да подозираш как се позориш
докато наказваш езичници магьосници еретици вещици и грешници
докато колиш бесиш и сечеш докато усмиряваш демони докато укротяваш и покръстваш варварски жени докато издигаш клади и бесилки и колове с набучени глави докато издивяваш в кръвожадна лудост ти няма и да подозираш
а неистовият ходи и реките потекоха наобратно а неистовият ходи
и два пъти блудният син ще се удави в мандрагори в слухове в отвари и отрови
и тя ще се досети че са я видели огледалата отче огледалата прости й и вси светии неистовият ходи неистовият ходи раз два ези тура
тя се продава и се предава изповядва се и заповядва точно в 8 да я чакат кладите
пред очите на огледалата без прошка проповед и покаяние да я захвърлят в зеницата да я очистят от позорната обвивка на срама ходом марш
вината вината смеят се огледалата изплъзваме се свличаме тялото
влизаме в пустотата сине въртим въртим колелото на истината
BIOGRAPHY:
Yasen Vasilev
ЯRсен ВасилеВ е роден през 1988. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”. В момента следва Драматургия в НАТФИЗ.
Автор на проекта „Делюзии” [2007] – поезия и проза в диалог – съвместно с Мина Стоянова, и на експерименталния пърформанс „Когато часовниците се топят” [2008] по авторски текстове и стихове на Гео Милев.
Има публикации в Литературен вестник, Труд, СЕГА, Едно, Монитор, Алтера, Култура, Страница, Кула, 39 грама, Кафене и всички големи литературни издания в интернет.
През 2008 печели втора награда на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев” за поемата „амнезия по време на медитация”.
През април 2009 печели Първа награда на Националния конкурс за поезия „Море”, гр. Бургас за стихотворението „Лудата Ладия”, Първа награда на Националния литературен конкурс на издателство „Хермес” и Първа награда за проза на конкурса на фондация „Св. Климент Охридски” за разказа „Непорочно заченат Едип”.
През май 2009 излиза дебютната му стихосбирка „Сляп виси безкрая” [изд. „Хермес”] и се дава старт на проекта Dirtify/War X с Мина Стоянова и Шаманчето от група Попара.
Мина Стоянова е родена на 16.02.89 в София. През 2007 завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”. Учи последователно литература и философия в Бордо, като след първия семестър се отказва и от двете. Връща се в България, където записва програма Театър в НБУ, но бързо го напуска. Не спира единствено да пише поезия, а напоследък и проза.
От 2007 година работи съвместно с Ясен Василев. През 2008 година заедно представят проекта “Делюзии”- поезия и проза в диалог- на първата Свободна сцена в клуб Хамбара.
В началото на 2009 започват работа по нов проект – Dirtify/WarX съвместно с Шаманчето от група Попара. Спектакълът се играе в Aлма Aлтер и СФУМАТО.
През октомври ще излезе първата стихосбирка на Мина – “Градове сме а после пустини”
През май печели трета награда от конкурса “Искри над бяла” и втора награда от “СтоЛица” на Литературен вестник.
Публикува във всички големи печатни и електронни издания за литература в страната
yassen.vassilev@abv.bg
|
