s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Josefa Dalton
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
rdb55@abv.bg
Biografia

Josefa Dalton

Гергина Давидова е родена на 3 май 1939 година в село Ореховица, Република България. Автор е на книгите: „Зайко футболист“ (поема за деца), „Сватба в гората“(поезия и проза за деца), „Палави пътеки“ (разкази за деца), „На добър път“ (поезия за деца), „На спомените въглените викат“(поезия), „Ореховица – древна, настояща и бъдеща“ (краеведски летопис), „Заревото на Охрид“ (краеведски пътепис) и др. Превеждана е на много европейски и световни езици. Носител е на много литературни награди. Член е на Съюза на независимите български писатели, на Съюза на краеведите в България и на Дружеството на писателите на Македония.

 

Неканен гост

 

Кой си ти, на прага ми застанал?

Самотен вълк в пъртина от искри.

От глутницата ли си изостанал,

та чистите ми стъпки проследи?

 

Спри до тук – неканена стихия,

няма да те пусна в моя храм!

Лапите ти няма да изтрия –

по-добре тръгни си сам…

 

Виждаш ли – не съм аз Евридика

и ти не си божествений Орфей.

Фалшивата и закъсняла песен

върви и другаде запей!

 

                                  Гергина Давидова

 

През ада

 

В душата ми е мрак и пепелище,

че вярата ми вързахте с бодли.

Сърцето ми – ограбено огнище,

от думите – отровени стрели.

 

И залъка откраднаха ми свраки

и цъцреха в уши ми обгорели.

Разпъваха ме плитки бюрократи,

доволни, че са надделели.

 

Вързаха мечтите ми крилати

и казаха: „Лети, навън е ясно”,

но пращаха ме в пусти резервати,

затуй, че с мен им беше ТЯСНО.

 

Ден по ден беснеят в телефона,

нареждат писмено да се изкажа –

обратна връзка няма микрофона

и боса правда влача по паважа.

 

Защитата ми не е монолитна,

жестоки думи стрелят до премала,

но аз не съм от слабост беззащитна,

а от човешката измяна.

 

О…, лигитимни,

аз мога, знаете, че мога!

И не надскачам ръста на инат,

Но вий не сте във правото на бога –

помнете …

                 и за царете идвало е…

                                    МАТ!

 

                              Гергина Давидова

 

 

Стихове от книгата на Гергина Давидова

 

***

 

 

Гората съблече

пъстрото елече

и над голи клони

облак сълзи рони.

 

Няма звън

и няма песен.

Вън е тъжна,

тъжна...

 

                 (Есен)

 

 

Есен

 

- Хей, детенце златокосо,

стига тича вънка босо!

Влизай, палаво човече!

Лятото отмина вече.

 

Няма птички песнопойни.

Свършиха игрите бойни.

Студ се спуска над земята.

Есен шари дървесата.

 

- Мили дедко, туй го зная,

но е тясно в мойта стая,

а пък ти, ако скучаеш,

хайде с мен да поиграеш!

 

Аз от студ не се страхувам

и затуй навън лудувам.

Ще ти пея нова песен.

Колко е красиво есен!

 

 

***

 

Ситце бяло отвисоко

сее брашънце.

Аз, замислена дълбоко,

пиша писъмце.

Над полето чернооко

сложи бял калпак

Дядо Мраз. Ще ме нахока

мама вкъщи пак...

                          (Зима и сняг)

 

 

Зима

 

Сякаш сито мразовито

станало небето.

Всичко живо е покрито.

Кротко спи полето.

 

До дърветата по склона

преспи са навели,

а гугутките на клона

зъзнат огладнели.

 

От пързалката децата

кифлички развиха.

Със замръзналите птички

те ги споделиха.

 

После яхнаха шейните...

Ей ги! Полетяха...

Но във преспите горките

мигом се завряха.

 

Ех, че радост днес ще има!

Мамо, дай шейната!

Чудна, белоснежна зима

шета по земята!

 

***

 

Малка топчица рогата

хич не бърза из тревата.

Ту покаже си рогцата,

ту ги скрие от децата.

Къщата на гръб си носи.

Имам купища въпроси.

Що излиза след дъжда?

А какво яде сега?

И защо така се крие?

И с какво се сутрин мие?

 

Що е то?

 

                      (Охлюв)

 

Охлювче

 

Лази охлювче в тревата.

Виж, сребрее му следата!

Цял ден прекосява двора,

за да поразпита бора

що не сменя си листата,

както всички от гората?

 

Облачето Пухи

 

Тръгнало сърдито

облаче в небето,

майка си да дири

горе в ширинето.

 

Как да я намери?

Дудне и трепери.

В уплах то се спряло

и се разревало.

 

Ех! От този Пухи

няма вече сухи.

Всичките дечица

викат като глухи.

 

В локвичките скачат.

С Пухи се закачат.

Нищо че на двора

вика баба Дора:

 

- Бабини душички,

мокрички сте всички!

Спрете, не лудейте!

Ще се разболейте.

 

- Бабче, остави ни!

Бабче, пожали ни!

Вънка смраченява.

Нощ се пак задава.

Нека поиграем!

Нека помечтаем!

 

Пиленце

 

Я послушай, мамо,

пиленце как пее!

Кацнало на клона,

вятър го люлее.

 

Още разкажи ми

за това юначе!...

Чувам го как пее,

но кога ли плаче?

 

Знаеш ли бре, мамо,

кой го утешава?

Има ли си братче,

да го забавлява?

 

Има, рожбо мила,

нейде сред клонака.

Там, гнезденце свила,

майка им ги чака.

 

Майка им ги учи –

пеят в хор и скачат.

Те са тъй задружни,

затова не плачат.

 

 

 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s