s
s
s
s
s
s

El contenido de esta página requiere una versión más reciente de Adobe Flash Player.

Obtener Adobe Flash Player

Emilia Avginova
Nacionalidad:
Bulgaria
E-mail:
emaavg@abv.bg
Biografia

Emilia Avginova

ЕМИЛИЯ АВГИНОВА   /ЕМИЛИЯ АВГИНОВА-НИКОЛОВА/

Родена съм в гр. Шумен на 05.02.1974 г. През 1992г. завърших СОУ с преподаване на руски език «Сава Доброплодни» в гр. Шумен, а през 1997 г. ВТУ «Св. св. Кирил и Методий» специалност «Приложна лингвистика» с руски и новогръцки език и допълнителна специалност «Журналистика». Понастоящем съм главен асистент по новогръцки език във ВТУ «Св. св. Кирил и Методий». Интересите ми са в областите лингвокултурология и фразеология, превод на художествени текстове, поезия.

Публикации:

-          Стихове в поетичен алманах «Метафори»,

-          Стихове в поетичен алманах «Пир» (на Великотърновския Университет),

-          Стихове в поетичен сборник «Образи на луната»,

-          Стихове в поетичен алманах «Златоструй» (на Дружеството на писателите – гр. Шумен),

-          Стихове в поетичен алманах «Света гора» (на Великотърновския Университет),

-          Стихове в електронното издание LirteNet,

-          Стихове в Public Republic

-          Самостоятелна стихосбирка – «Око на дума», София, 2000, изд. „Анго Боянов”

-          Превод от гръцки език на «Летни страници» на Кики Димула в-к «Автограф» - (стр.8, бр. 9, 2005г),

-          Превод от гръцки език на «Летни страници» на Кики Димула (Κική Δημούλα: «Σχεδόν ημερολόγιο/Καλοκαιρινές σελίδες»): Алманах за литература, наука и изкуство «Света гора», стр. 297, Велико Търново, 2008

-          в-к «Литературен вестник» - преводи на стихове от гръцки език на гръцкия поет-сюрреалист Одисеас Елитис - Из «Дневник на един въображаем април» («Ημερολόγιο ενός αθέατου Απριλίου»), «Литературен вестник», бр.7 /24.02.2010

-          превод от гръцки език на проза – разказите: «Очарованието на властта» («Η  γοητεία της εξουσίας») и «Untra» («Η Untra») в сборник разкази «Дванадесетте синаксара» («Δώδεκα συναξάρια») на Т. Ипсиландис, В.Търново, 2012г./ и др.

http://www.public-republic.com/emiliya-avginova

 

***

ВИБРИРАМ,

възхитена

от земното яйце.

Колко космическо е

                           престъплението ми

срещу непишещите!

В окото

                           пърха

непорасналото пиле . . .

Като съм чуждо кукувиче,

ще мога ли

                           да се люлея

върху коляното

на общия ни Бог?

 

* * *

КОЛЕБАЕ СЕ

тялото на камъка –

от моста

                        са останали

ходилата

с привкус на дъно

и силуети на слонове.

Реката се клати –

                        стара прегърбена мисъл –

влиза

в гърлото на Минотавъра.

Тихо се вкаменява

                        изненадата

                                   на насекомото

в кехлибар.

 

 * * *

СИЗИФ ПОЧТИ ДОСТИГА ДО ВЪРХА.

Една измислица –

и край на мъките.

Но камъкът не може да мечтае,

не знае нищо

                     за бръчките

по избелялото чело на пътя.

Затуй се плаши.

Подхлъзва се и спира

                     едва в подножието.

                                                   Там

мускулчето тънко

                     на плахото усилие

                                            се скъсва...

 

* * *

ОТ БИВОЛСКОТО ОКО НА НОЩТА

девет луни се търкулнаха.

Чак на десетата

                        влязох в гората.

Като отчаян и намръщен Буда,

със шест ръце се молеше

един изсъхващ кестен.

Вглъбен в кората си,

не чувстваше

спасителния скалпел на кълвача.

Земята вече няма да е кръгла.

И в черния й ъгъл

ще се спотайва моят призрак,

прегърнал бяла мравка.

 

* * *

Такива хора като теб и мен

Бог не изоставя…

Ако го стори,

на празника на Светлината

/Ханука се пада/,

ще се препъне в стих

и ще залитне върху нас.

И няма, как да се подпре

на крехките ни аури,

да се изправи…

 

* * *

Докато се люпи денят,

подреденият хаос

гневно нарича:

„Всеки праг съществува,

за да се спънеш.

Прекатурвай само думите!”

В стар,

изпъстрен със кръпки костюм,

бърза пътят към мен.

Слънцето изгрява наум.

Стръкчето на гласа ми расте.

Ще прескочи оградата,

зад която

мълчанието се припича на камъка,

докато стане гущер.

 

 


 

Desarrollado por: Asesorias Web
s
s
s
s
s
s