Emilia Avginova
ЕМИЛИЯ АВГИНОВА /ЕМИЛИЯ АВГИНОВА-НИКОЛОВА/
Родена съм в гр. Шумен на 05.02.1974 г. През 1992г. завърших СОУ с преподаване на руски език «Сава Доброплодни» в гр. Шумен, а през 1997 г. ВТУ «Св. св. Кирил и Методий» специалност «Приложна лингвистика» с руски и новогръцки език и допълнителна специалност «Журналистика». Понастоящем съм главен асистент по новогръцки език във ВТУ «Св. св. Кирил и Методий». Интересите ми са в областите лингвокултурология и фразеология, превод на художествени текстове, поезия.
Публикации:
- Стихове в поетичен алманах «Метафори»,
- Стихове в поетичен алманах «Пир» (на Великотърновския Университет),
- Стихове в поетичен сборник «Образи на луната»,
- Стихове в поетичен алманах «Златоструй» (на Дружеството на писателите – гр. Шумен),
- Стихове в поетичен алманах «Света гора» (на Великотърновския Университет),
- Стихове в електронното издание LirteNet,
- Стихове в Public Republic
- Самостоятелна стихосбирка – «Око на дума», София, 2000, изд. „Анго Боянов”
- Превод от гръцки език на «Летни страници» на Кики Димула в-к «Автограф» - (стр.8, бр. 9, 2005г),
- Превод от гръцки език на «Летни страници» на Кики Димула (Κική Δημούλα: «Σχεδόν ημερολόγιο/Καλοκαιρινές σελίδες»): Алманах за литература, наука и изкуство «Света гора», стр. 297, Велико Търново, 2008
- в-к «Литературен вестник» - преводи на стихове от гръцки език на гръцкия поет-сюрреалист Одисеас Елитис - Из «Дневник на един въображаем април» («Ημερολόγιο ενός αθέατου Απριλίου»), «Литературен вестник», бр.7 /24.02.2010
- превод от гръцки език на проза – разказите: «Очарованието на властта» («Η γοητεία της εξουσίας») и «Untra» («Η Untra») в сборник разкази «Дванадесетте синаксара» («Δώδεκα συναξάρια») на Т. Ипсиландис, В.Търново, 2012г./ и др.
http://www.public-republic.com/emiliya-avginova
***
ВИБРИРАМ,
възхитена
от земното яйце.
Колко космическо е
престъплението ми
срещу непишещите!
В окото
пърха
непорасналото пиле . . .
Като съм чуждо кукувиче,
ще мога ли
да се люлея
върху коляното
на общия ни Бог?
* * *
КОЛЕБАЕ СЕ
тялото на камъка –
от моста
са останали
ходилата
с привкус на дъно
и силуети на слонове.
Реката се клати –
стара прегърбена мисъл –
влиза
в гърлото на Минотавъра.
Тихо се вкаменява
изненадата
на насекомото
в кехлибар.
* * *
СИЗИФ ПОЧТИ ДОСТИГА ДО ВЪРХА.
Една измислица –
и край на мъките.
Но камъкът не може да мечтае,
не знае нищо
за бръчките
по избелялото чело на пътя.
Затуй се плаши.
Подхлъзва се и спира
едва в подножието.
Там
мускулчето тънко
на плахото усилие
се скъсва...
* * *
ОТ БИВОЛСКОТО ОКО НА НОЩТА
девет луни се търкулнаха.
Чак на десетата
влязох в гората.
Като отчаян и намръщен Буда,
със шест ръце се молеше
един изсъхващ кестен.
Вглъбен в кората си,
не чувстваше
спасителния скалпел на кълвача.
Земята вече няма да е кръгла.
И в черния й ъгъл
ще се спотайва моят призрак,
прегърнал бяла мравка.
* * *
Такива хора като теб и мен
Бог не изоставя…
Ако го стори,
на празника на Светлината
/Ханука се пада/,
ще се препъне в стих
и ще залитне върху нас.
И няма, как да се подпре
на крехките ни аури,
да се изправи…
* * *
Докато се люпи денят,
подреденият хаос
гневно нарича:
„Всеки праг съществува,
за да се спънеш.
Прекатурвай само думите!”
В стар,
изпъстрен със кръпки костюм,
бърза пътят към мен.
Слънцето изгрява наум.
Стръкчето на гласа ми расте.
Ще прескочи оградата,
зад която
мълчанието се припича на камъка,
докато стане гущер.
